— Прощавайте, лейди — извини се угнетено Томас.
— Няма нищо. Всъщност би трябвало аз да ви моля за прошка. Защото приписват и на мен вина заради жестокостите на Дароу.
— Сега всички бойци са се събрали в манастира Крейг. — Томас надникна между клоните към звездите. — Тази нощ само малцина ще могат да заспят.
Кира потрепери.
— Вече сигурно ли е, че утре ще се бият? — Тя хвърли изведнъж поглед през рамо. Беше чула странен шум.
— Какво има?
— Очи — прошепна тя. — Мисля, че ни наблюдават… — Този път изпращя клонка, а зад един дъб тя зърна сянка която се движеше.
— Кой е? — попита рязко, стана и изтича между дърветата. Трябва да разбере на кого са тези невидими вдъхващи страх очи.
— Милейди! — извика тревожно Томас.
Когато иззад ствола на един дъб се появи някакъв мъж и криво се усмихна, Кира спря като вцепенена.
— Тайлър? Тайлър Милър! Какво правите тук? Мислех, че сте потеглили тази сутрин с Арин за манастира Крейг. О, господи! Да не му се е случило нещо? Какво…
Прекъсна я висок вик. Тя се обърна ужасена и понечи да се върне при потока, но Тайлър я хвана здраво за ръката.
— О, не, милейди.
Защо изобщо му беше вярвала? На лунната светлина виждаше смаяна разкривеното му лице, после заби с все сили коляно между краката му. Той се запревива, изпъшка и пусна ръката и, а тя се отскубна. Видя как той се свлече на земята и бързо отиде при Томас, които я хвана за ръката. Искаха да се върнат час по-скоро при другите. Но само след няколко крачки спряха отчаяни, все още в закрилящата ги сянка на дърветата.
Лорд Кинси и сър Ричард стояха насред лагера. Съпруги перачки и готвачки се пръснаха на всички страни, преследвани от трима мъже, носещи цветовете на Кинси. Джойн Фъргюсън лежеше с лице към земята до неподвижния труп на Хари Мактавиш. Ричард и Кинси играеха на гоненица — с Катарина.
— Бягайте, милейди! — прошепна й Томас. — Ще се опитам да помогна на Катарина.
Трябва да знае какво го очаква, ако той, едноръкият, реши да се бие с петима въоръжени мъже. Но преди да умре, ще успее може би, да убие Катарина, за да я спаси от по-ужасни мъки.
— Не! — възрази Кира и мислите й се объркаха. Какво да направи?
Мъжете си подхвърляха Катарина, скъсаха й роклята. Двамата мъже се наслаждаваха на смъртния й ужас.
— Ела при мен, Кира! — извика Кинси. — С това хубаво момиче с удоволствие ще се позабавляваме по-дълго. Но само след няколко часа започва войната. Ела, покажи се, преди да сме я убили.
Изкушението да избяга в планините, в някое от малките кралства сред скалите, където властваха предводителите на клановете и където англичаните не смееха да се появяват… Пък и Катарина я бе посрещнала без разбиране и с нескрита омраза.
Ножът на сър Ричард проблесна и роклята на Катарина се раздра от край до край.
Ако се опитам да я спася, тези престъпници ще убият и двете, каза си Кира. Когато Томас тръгна да се покаже между клоните, тя докосна ръката му.
— Недей, аз ще отида…
— Само през трупа ми, лейди.
— Моля ви, не бива да рискувате живота си! Вас Дароу със сигурност ще убие. На мен може и да ми подари живота. Трябва да помогна на Катарина. Яхнете коня, идете при Арин и му разкажете какво се е случило!
— Милейди — отговори той отчаян, — тези хора разпъдиха конете ни…
— Тогава идете пеша! Доведете помощ, Томас! Тичайте при Арин! Чакам дете от него!
Той я гледаше смаян.
— Кира! — извика Кинси. — На това хубаво момиче му остават само няколко минути живот!
Зад тях, на брега на потока Тайлър Милър се изправяше с мъка на крака.
— Погрижете се за него, Томас! — заповяда Кира. — За бога, спасете живота си и този на Катарина. После трябва да спасите заедно и моя. — Преди Томас да успее да я задържи, тя тръгна към поляната.
Чу съскащ звук и отскочи недоумяващо назад. Зърна сред клоните лицето на Ингрид и й направи знак да остане в скривалището си. Ингрид поклати отчаяно глава, а Кира продължи да върви.
— Милейди, недейте! — прошепна камериерката и се промъкна след нея. — Вашия меч!
Кира грабна с благодарност лекото оръжие, което умееше така добре да върти, и бутна с рязко движение Ингрид по-навътре в гората.
— Кира! — избоботи Кинси.
Скрила меча зад гърба си, тя се заприближава бавно към него.
— А, ето я и нея! Защо си даде толкова много време любима моя? — попита Кинси и блъсна Катарина към приятеля срещу него. Сър Ричард я улови със смях, притисна я към гърдите си и опря нож в гърлото й. Катарина гледаше Кира с широко отворени, изпълнени със страх очи. Когато острието се вряза в кожата й, тя мъчително се сви.