— Пуснете я, сър Ричард! — заповяда Кира.
— Съжалявам, но нейната смърт ще лежи на твоята съвест — заяви Кинси.
— Не, Кинси, сър Ричард ще изпълни желанието ми. — Тя се нахвърли мълниеносно върху Кинси. Той трябваше да го предвиди. Едуард достатъчно често го бе закачал и бе твърдял, че годеницата върти меча по-добре от годеника. Само че Кинси всеки път само се беше смял.
Този път не се смееше. Неговият меч беше останал в ножницата и не му остана време да го извади. Със силен удар тя го повали на земята. После стъпи на него, сложила единия си крак на гърдите му, допряла стоманеното острие във врата му.
— Сър Ричард, пуснете я!
— Не! — изкрещя гневно Кинси. — Кира няма да…
— Какво няма да направи Кира? — Мечът се раздвижи, показа се капка кръв.
— Ей сега ще убия тази жена! — изсъска Ричард. — Кира придружават ни трима мъже. Те със сигурност ще ви надвият…
— Но лорд Дароу ще умре. Нещо, което няма да му хареса нали Кинси? Искаш утре да колиш шотландци, нали? — Острието на меча се плъзна по адамовата ябълка на Кинси — Пусни я да си върви, Ричард!
Той изруга и блъсна момичето пред себе си. Катарина стоеше като замаяна.
— Катарина, бягай!
— Милейди… — с мъка можа да прошепне русото момиче.
— Бягай!
Най-сетне Катарина я послуша.
— По дяволите, Кира, пусни ме да стана! — настоя Кинси.
— Ей сега…
— Моите хора ще те хванат…
— Само един да се приближи към мен и си мъртъв.
— Една жена срещу петима яки бойци… Само след малко и те ще нападнат.
Ако убие Кинси, с нея е свършено. Ричард няма да се поколебае и ще я прободе още тук. Смъртта на Кинси сигурно си го заслужаваше…
Не. В утробата й расте бебето на Арии. Затова трябва да остане жива.
— Кира!
— Още минутка — отговори тя тихо.
Кинси погледна към сър Ричард. В същия миг един от другите англичани се нахвърли върху нея и тя се дръпна. Кинси веднага скочи, изтръгна й меча и го захвърли в гората. После я сграбчи за косата и я привлече към себе си.
— Когато приключа с теб, Кира… — подхвана той.
— Лорд Дароу, ето че я хванахте! — Тайлър се запрепъва откъм поляната. — Разбрахте, че не ви излъгах и не съм ви предал.
Кира го изгледа презрително — мъжа, когото Арин пощади в Сикерн.
— Какъв подъл плъх сте, Тайлър…
— Но ще получа наградата си.
— Да, разбира се — потвърди Кинси. — Ричард, дай му наградата!
Докато сър Ричард пристъпваше към него, Тайлър се изправи в очакване.
— Ето я вашата награда, младежо! — извика ухилен сър Ричард и заби ножа си в корема му.
Тайлър слисано примига, после очите му станаха стъклени, треперещата му ръка затърси смъртоносното оръжие. Преди да падне на земята, сър Ричард изтегли камата си.
— Награда! — измърмори ядосано Кинси. — След като за малко не провали толкова просто нападение!
Кира гледаше смаяна трупа.
— Ами да, заслужена награда — добави Кинси. Опипа внимателно със свободната ръка раненото си гърло. После погледна смаяно кръвта по пръстите си. — Кира, ранила си ме!
Той сви гневно юмрук и брутален удар я просна на земята.
Земя и небе сякаш се завъртяха, после потъна в непрогледен мрак, въпреки че очите й бяха широко отворени.
Клепачите й трепнаха и се затвориха, тя потъна в милосърден припадък.
20
Слънцето изгряваше. Датата беше 11 септември 1297-ма.
Англичаните заеха позиции в южния край на укрепленията. Оттук можеха да виждат през реката чак до учудващо голямата шотландска войска.
В блестящите си доспехи англичаните препускаха с развети знамена на светлината на утринното слънце. На многобройните шлемове се развяваха гъсти пера. Много коне бяха със скъпи покривала в цветовете на краля или на видни семейства. С пръхтене и звънтящи юзди, те препускаха в сякаш безкрайна колона.
Шотландците се бяха събрали по бреговете на река Охил, те също на множество с весели цветове. Все пак повечето не бяха толкова разкошно издокарани. На някои лица изпъкваха, изрисувани, багрите на техните прадеди-пикти. Бунтовниците бяха заели отлични позиции. По склоновете английската конница не можеше да свърши кой знае каква работа, а зад шотландците се простираха хълмове, гъсти гори и блата. Натам можеха, в случай на нужда, бързо да се оттеглят. Вляво бяха защитени от река форт, вдясно от нейните извивки. Пред тях се простираше блатиста ливада чак до моста Стърлинг. Отвъд моста ги очакваше врагът — поне две хиляди тежко въоръжени конници с брони освен тях и няколко десетки хиляди пехотинци. Цялата шотландска войска наброяваше десетина хиляди души.
Да, ситуацията наистина ни дава известни предимства, каза си Арин. Едуард се сражава във Франция, а неговият главнокомандващ, Джон де Уорън, граф на Съри, беше стар, болен и уморен. По всяка вероятност не се разбираше добре с Хю Кресингам омразния ковчежник и бирник. Кресингам беше суетен, властен и крадец. Много от шотландските лордове го презираха и вярваха, че краде от данъците, за да възстанови разрушения Бъруик.