В сутрешния здрач Арин се спусна заедно с Уолъс, Де Морей, Джон и други командири начело на бунтовниците по част от хълма и двете войски почнаха да се опознават До Арин Джей Рейгуър, Патрик и Тен седяха навъсени в седлата зад тях идваха бойците, които се бяха присъединили към отряда му, както и много мъже от Сикерн. Толкова много лица — напрегнати и загрижени, и все пак готови за бой… — Обзе го смътна тревога, сякаш му липсваше някой, но не знаеше кой.
Арин предвождаше малката шотландска конница, а Джон командваше пехотинците.
Арин се възхити още веднъж на изгодната позиция на бунтовниците — плод на стратегията, която Уолъс и Де Морей изглежда бяха създали заедно. Военното изкуство на Уолъс се опираше на безпогрешния му инстинкт и богат опит. При неочакваните му нападения на английски лагери последната пролет той всеки път преминаваше реката. На свой ред Де Морей притежаваше способността да избира всеки път за битките си най-подходящия терен.
Въпреки това врагът представляваше гледка, внушаваща страх. Англичаните бяха самоуверени, шотландците — готови за бой, насърчени от победите на Андрю де Морей. В цялата страна от Бюли до Тей, бунтовниците бяха взели оръжието, за да се срещнат край брега на река Охил.
— Мъже, ние нито ще се колебаем, нито ще отстъпваме — извика Арин на хората си. — Помнете Хоук’с Керн!
— И Бъруик! — изкрещя някой.
От всяка редица се надигнаха такива бойни викове, които врагът положително щеше да чуе.
Изчакаха, за да спазят обичая всяка войска да е получила възможност да отстъпи. Предишната вечер Джеймс Стюарт, граф Малкълм Ланъкс и други рицари бяха отишли при Де Уорън, за да му заявят, че ще преговарят от негово име с Уолъс. Преди това му обещаха войници и го предупредиха, че минат на страната на англичаните. При втория разговор съобщиха, че Уолъс няма да се откаже от сражението. Междувременно двамата благородници се бяха представили на командващите де Морей и Уолъс. Някои все още не можеха да се решат и Арин предполагаше, че искат да си оставят всички пътища отворени и първо да видят какъв ще е изходът от двубоя.
Уолъс поръча да съобщят на Де Уорън, че не е тук, за да сключва мир, а за да освободи Шотландия. По-късно в лагера на шотландците се появиха двама монаси и заявиха, че ако бунтовниците са готови да капитулират, ще им бъдат простени всички предишни простъпки. И двамата се върнаха здрави и читави при англичаните.
— Ще се бием! — извика Арин.
Малко по-късно англичаните настъпиха.
Тя отвори очи и примижа срещу ярката утринна светлина.
Брадичката я болеше, главата й сякаш щеше да се пръсне. Взря се слисана в платнището на палатката, върху което слънчевите лъчи хвърляха жълта светлина и тогава осъзна, че се намира в английския лагер. Опита се, но напразно, да размърда ръце. Те бяха вързани на гърба й.
— А, Кира, събуди ли се? — прозвуча зад нея гласът на Кинси.
Ингрид, Катарина и Томас — дали успяха да избягат? Можеше ли да се надява, че междувременно са съобщили на Арин?
Къде я е довлякъл Кинси? Зад английските позиции, близо до Стърлинг? Господи, каква ли ще е съдбата й?
Той пристъпи към нея, в пълни бойни доспехи, с наметало с неговите цветове през рамо.
— Въпреки че лицето ти е подпухнало, а косата разрошена, лейди, и сега си невероятно красива. Както винаги. Измамна хубост, защото си предателка. Всички знаем какво се случва на предателите. Но преди това трябва да видиш как ще мрат шотландците. Ела с мен! Запазил съм ти място в задните редици на авангарда. Когато поведа отряда си към моста, сигурно всички шотландци ще са вече мъртви. Та ще се откажа от удоволствието да убия собственоръчно неколцина от тези копелета, за да изживея радостта да наблюдавам лицето ти по време на клането.
Той я вдигна грубо на крака. Главата й се пръскаше от силна болка. Когато залитна, той я задържа. Не знаеше какво е прочел в очите й, но той сякаш полудя от гняв.
— Вече не можеш да нараниш чувствата ми, лейди. Хайде тръгвай, не бива да изпускаме сражението. Позволявам ти да яздиш кобилата си. За което трябва да си ми благодарна.
— Шотландците ще те убият, Кинси.
— Мила моя Кира, труповете не убиват. Преди да изтърпиш наказанието си, ще видиш как се лее шотландската кръв — като река.