Ако му е писано, отсега нататък ще има свой собствен живот.
Още половин час…
Все повече англичани минаваха по моста. Не искаше да мисли за миналото. Ето че вече намираше кураж да се моли за бъдещето.
Докато шотландците чакаха, Арин хвърли поглед към манастира Крейг. Там Уолъс, яхнал бойния си жребец, наблюдаваше двете армии и преповтаряше на ум избраната стратегия…
Минаха близо два часа. Шотландската войска беше готова англичаните преминаваха моста — лордове, кавалеристи, рицари със своите оръженосци, понесли високо знамената.
Танцуващи коне, дрънчащи юзди, развети родови пряпорци…
После прозвуча рог. Сигналът. От безброй гърла се изтръгна вик.
— В бой!
— Войниците с пики! Към фланга, към моста! Задръжте моста!
Арин извади меча. Наоколо му кънтяха бойни викове, гръмките призиви на клановете. Последван от своята конница и от пехотата си, Арин препусна надолу по склона, вряза се в масата от хора.
В края на моста шотландците образуваха непреодолима верига. Английската конница, която вече беше преминала моста се оказа отрязана от останалата войска, а тежестта на доспехите теглеше бойците надолу — в блатото.
Само някои пехотинци и някои стрелци с лък бяха преминали моста. Сега искаха да се върнат. Но шотландците нападнаха с все сили врага.
Понесъл ранен, английски командир си проправяше решително път към моста. Само малцина от хората му успяваха да го следват.
На моста войниците се строполяваха, премазани. Конете падаха в реката. В ожесточения близък бой стомана дрънчеше срещу стомана, ехтяха викове на болка, цвилеха умиращи коне. Английски войници се опитваха да смъкнат шотландски рицари от седлата и падаха, поразени от бойните им секири.
Сред първите, които се хвърлиха в боя, Арин се сражаваше с меч и щит на гърба на бойния си жребец. Смъкваше отново и отново конници от конете им, въртеше Пикт на всички страни, за да се бие с нови и нови противници. Зърна наблизо Кресингам, омразния английски командващ, който бе разчитал на победа над шотландците, а сега лежеше в прахта. Прободен от дузини мечове. Убиха го със същата страст, с която го бяха ненавиждали. Умря за секунди. Може би непредвидена милост.
Удар с меч улучи Арин в ризницата, в гърба и го накара да откъсне очи от Кресингам. Този мъж не заслужаваше вече нито една негова мисъл. Докато отблъскваше умело ожесточените нападения на англичаните, напразно се оглеждаше да види Кинси Дароу. Затова всеки мъж, с когото се биеше, се превръщаше в Дароу. Не само той беше окрилен от дива жажда за мъст. Чуваше наоколо си гневни гласове.
— За Бъруик!
— За Дънбар!
— За моя баща!
— За моя брат!
— За съпругата ми!
— За Шотландия. За слава на всевишния и за честта на Шотландия!
Мъже и коне се търкаляха в тинята. С храбростта на отчаянието англичаните се сражаваха за живота си. На Арин му беше понякога трудно да вдигне меча си в гъстата тълпа.
Зад него се биеше Джон, отляво Джей, пред него Тен, отдясно Патрик. Отец Кориган, ирландският свещеник, въртеше неуморно меча си и благославяше мъжете, които убиваше. Брендън — прекалено млад за тази битка — се озова срещу боец с шлем и тежки доспехи, яхнал ранен кон.
Когато го нападна с вдигнато оръжие и втори се устреми към него.
— Пази се, Брендън! — извика Арин. Заобиколен от врагове, не можеше да стигне до братовчед си.
Джей чу вика. И той предупреди Брендън, който бързо се наведе. Нападателят загуби равновесие, падна от седлото и бе смазан до смърт под конските копита. Брендън веднага се изправи и мечът му се заби във врата на врага, яхнал ранения кон.
Арин чу нещо да бръмчи във въздуха. Успя да отблъсне навреме меча на един рицар и го простря на земята.
В панически ужас, подлуден от миризмата на кръв, конят на англичанина се изправи на задни крака, а после го стъпка.
Мечът на Арин беше в кръв, зеленото блато се беше обагрило в червено. От моста много англичани паднаха в студената вода, тежките доспехи ги повличаха към дъното.
Все още заобиколен от суматохата на битката, Арин установи изведнъж, че вече няма противник. Сега виждаше само трупове — някои лежаха с лице в тинята, други гледаха невиждащи в небето.
— Победихме ги! — извика един шотландец.
— Бързо, след тях! — призова друг.
И те наистина се втурнаха да преследват англичаните през реката, чак до Стърлинг.
Арин забеляза някакво бурно вълнение сред шотландците, чу възбудени гласове. Той прескочи труповете по пътя си и препусна към мястото на събитието. Андрю де Морей лежеше ранен на земята.