Целият този театър дойде твърде много на Джорджина, по-точно казано, на често отричаната й избухливост, която сега се разрази с истинската си сила.
— Веднага кажи на жалкия си хлапак да ме пусне, Джеймс Малори, или така ще го изритам, че да види целия Млечен път!
— Дали говори за същото онова място, което имам предвид и аз?
— Дръж си устата, Пърси — изфуча някой, вероятно Дерек.
— Мнението ти за онова, което ще чуеш сега, не ме интересува ни най-малко и искам да го знаеш от самото начало!
— Позволяващ ли да попитам за какво става дума?
— За това, къде съм била. Ако не беше толкова отвратителен съпруг…
— Отвратителен?
— Точно така. Да ми забраняваш да виждам собственото си семейство? Какво е това, ако не отвратително?
— Проява на разум.
— Както искаш. Продължавай да държиш на смешното си становище. Ако не беше толкова извънредно умен, нямаше да прибягна до тазвечершната лудост. Затова, преди да си се побъркал окончателно, се опитай да помислиш кой е виновен за всичко.
Без дори да трепне, Джеймс се обърна към сина си:
— Къде я откри?
Джорджина едва не изпищя. Не успя да се отърве от Джереми, докато говореше на Джеймс, не успя да му припише вината за случилото се и нищо чудно, ако Джеймс ей сега й извиеше врата пред очите на всички. В присъствието на брата, племенника, сина и приятелите на мъжа й, които бяха на негова страна и надали щяха да си мръднат пръста в нейна защита.
Внезапно тя се озова скрита зад широкия гръб на Джереми и чу как момчето се обърна към баща си:
— Не е толкова страшно, колкото може би смяташ. Беше на пристанището, това е вярно, но не беше сама. С нает файтон и двама яки, едри файтонджии, които я пазеха от нахални…
— Пак почна да разправяш приказки — прекъсна го Пърси. — Как тогава се втурна право в ръчичките на добрия Дерек и той едва не я целуна?
Дерек се втурна към приятеля си, сграбчи с едната ръка вратовръзката му, а с другата изви китката му, докато младият глупак остана без дъх.
— Нима наричаш братовчеда ми лъжец! — изрева той и зеленото на очите му стана още по-наситено от гнева.
— Господи, разбира се, че не. И на сън не би ми хрумнало — увери го бързо Пърси, видимо объркан. — Но аз бях там, Дерек, и видях всичко със собствените си очи… — Възелът се затегна още по-здраво около врата му. — Ох, какво знам аз?
— Мога ли да ви помоля за спокойствие, господа — намеси се сухо Антъни. — Жена ми се отвращава от пръски кръв в антрето.
Джорджина продължаваше да се крие зад гърба на Джереми и дълбоко в себе си вече съжаляваше, че е мислила само лоши неща за него. Постепенно осъзна, че той я държи близо до себе си само за да я предпази от гневните изблици на баща си, а не за да не му избяга, както бе предположила. Той излъга заради нея и тя щеше да му бъде благодарна за вечни времена, макар че след намесата на проклетия Пърси работата се обърка.
Джорджина не посмя дори да надникне иззад рамото му, за да види как прие новината Джеймс. Отначало бе смръщил чело, но скоро потъна отново в обичайното си непроницаемо мълчание и изслуша спокойно обясненията им.
От мястото, където стоеше или по-скоро клечеше, Джорджина видя, че Антъни е застанал отдясно на Джеймс, а Кони отляво. Кони се ухили насреща й и очевидно се наслаждаваше от сърце на спектакъла. На Антъни изглежда му беше скучно, а това беше обичайната поза, която заемаше Джеймс — само не и при тези обстоятелства. Скованото изражение на Джеймс я увери в правотата й, а когато Джереми се обърна към нея и й пошепна, че е време да офейка, тя беше напълно съгласна с него.
Джеймс не се помръдна от мястото си, когато Джорджина се стрелна като светкавица по стълбата, не погледна как жена му събра полите си, който й пречеха да тича, и предложи на присъстващите изкусителната гледка на петите и прасците си. Ала кратък поглед към лицата им показа, че всички са я видели и са се насладили на видяното, и това окончателно разпали гнева му.
На втория етаж се чу трясък от затваряща се врата. Джеймс изгледа с присвити очи сина си, който не беше проследил изчезването на Джорджина, а не сваляше очи от потъмнялото лице на баща си.
— Я виж ти, синът ми бил безстрашен и безукорен рицар — отбеляза със сатанинско спокойствие Джеймс.