— Хич не ми пука за мира и за въображаемите ти права. Ако си мислиш, че ще оставя сестра си в ръцете на пират, много се лъжеш!
Въпреки заплашителния тон Уорън беше наясно, че нямаше шанс да отведе Джорджина, докато беше сам срещу Малори и цялото му семейство. Затова се завъртя на токовете си и с широки крачки напусна къщата. Само постоянното присъствие на духа позволи на Добсън да спаси вратата от строшаване. Антъни не можа да се удържи и изрева от смях.
— За какво да те поздравя първо: че ще ставаш баща или че се отърва от бъдещия вуйчо на детето?
— Първо ми е необходимо едно питие — отговори Джеймс и се втурна в салона. Макар да нямаше нужда от компания, всички присъстващи го последваха по петите. Когато бурята от добри пожелания най-после се уталожи, вече беше пиян като пън.
— Малката очевидно не е преувеличила описанията — отбеляза Антъни, който нямаше никакво намерение да крие, че цялата работа го забавлява извънредно много. — И другите ли са от същия калибър?
— Горе-долу — измънка Джеймс.
— Той ще се върне, ще видиш — захихика Антъни. — Този път с подкрепление.
— Другите не са толкова избухливи, но препоръчвам предпазливост в общуването с тях. Аз обаче смятам, че ще си заминат. Какво друго им остава? Все пак тя е моя жена. Самите те ми я натикаха в ръцете.
Антъни се ухили доволно и не повярва нито дума.
— Тази ужасна дума започна да се изплъзва без усилия от устата ти, стари приятелю.
— Коя дума?
— „Жена ми“.
— О, махай се по дяволите!
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА
Джорджина не можеше да повярва — тя седеше зад заключена врата! Макар че цяла нощ беше думкала с юмруци по вратата, никой не дойде да я освободи. Как можа Уорън да й причини това? И то след като се бе възпротивила с безпримерна дързост на нарежданията на съпруга си само за да докаже на братята си, че няма защо да се тревожат за нея.
Сега й се искаше снощи да не бе чула гласа му, но двамата с Джеймс ревяха с пълен глас и караницата нямаше как да не бъде чута. Без да мисли, тя се втурна навън и понечи да слезе в антрето.
Ала още преди да стигне стълбата, чу как Джеймс разяснява на Уорън, че няма да го допусне при жена си, и осъзна, че само ще влоши положението, ако слезе и се намеси. Затова й хрумна съдбоносната мисъл да се измъкне отново през задната врата и да почака Уорън отвън. Не се усъмни нито за мит, че брат й ще си тръгне, защото изказването на Джеймс беше недвусмислено.
Тя зачака навън и изненада Уорън, който излезе с гръм и трясък от къщата. Поиска да го увери, че се чувства много добре Англия и че той не бива да се тревожи за нея. Но не очакваше, че брат й ще я завлече в чакащата карета и ще я откара на кораба си. По дяволите, защо Джеймс не я заключи в стаята й, така поне нямаше да се озове тук и да умира от отчаяние, че Уорън е твърдо решен да я върне в къщи, но не при Джеймс, а в Кънектикът. Изобщо не го интересуваше, че сестра му иска да остане в Англия. Не я слушаше, все едно какво му говореше и Джорджина сериозно се тревожеше, че е скрил присъствието й на борда дори от другите братя.
За щастие, беше се излъгала, защото вратата се отвори и в каютата влезе Томас.
— Слава Богу! — изплака облекчено Джорджина.
Томас беше единственият, който съумяваше да запазва спокойствие.
— Взе ми думите от устата, скъпа — извика мъжът и тя се хвърли в протегнатите му ръце. — Вече бяхме загубили надежда да те видим отново.
— Не исках да кажа това… — Джорджина се изтръгна от прегръдката му и го изгледа изпитателно. — Знаеше ли, че Уорън ме е заключил?
— Да, снощи спомена за това, когато се върна и ни разказа случилото се.
Джорджина сърдито го отблъсна от себе си.
— Това означава ли, че си позволил цяла нощ да стоя затворена?
— Успокой се, скъпа. Нямахме причина да те освободим по-рано. Нали ще се върнеш с нас.
— В никакъв случай! — изсъска гневно Джорджина и закрачи към вратата. — Връщам се у дома!
— Не вярвам да го направиш, Джорджи — обади се Дрю, застанал в рамката на вратата. Той й прегради пътя и цинично заяви: — Сестричката ни изглежда съвсем бодра, няма белези и е както винаги дива.
Много й се искаше да му издере лицето, но се вразуми, пое дълбоко въздух и се осведоми с делови глас:
— Уорън не ти ли каза, че нямам никаква нужда от спасение? Сигурно е пропуснал и да спомене, че обичам мъжа си, така ли е? И никой от вас не е сметнал за необходимо да ме освободи от този затвор!
— Наистина, той не спомена нищо за любов — призна Томас. — Ала се съмнявам, че ти е повярвал. Каза само, че искаш да се върнеш при мъжа си. Обаче е убеден, че страдаш от криворазбрана вярност, защото чакаш дете от него. Щом заговорихме за това, как се чувстваш сега?