— Добре съм… Откъде знаеш?
— Малори го е казал на Уорън. Това била една от причините, поради която не иска да те пусне.
Една от причините? Това беше основната причина! Защо не се бе сетила по-рано? Защото все още вярваше, че Джеймс не я е чул добре, когато му беше казала за детето. Никога след това не беше заговорил за състоянието й.
Джорджина се затътри към леглото и се отпусна на възглавниците, борейки се с безкрайното разочарование, което се надигаше в гърдите й. Причините, които изтъкваше Джеймс, не биваше да й влияят. Обичаше го достатъчно и за двамата и докато той не искаше да се отдели от нея, тя щеше да остане с него. Защо тогава не й ставаше по-добре?
Томас я изтръгна от мрачните мисли, като приседна до нея на леглото.
— Да не казах нещо, което те засегна дълбоко, Джорджи?
— Не… напротив. — Тя му беше благодарна, че отклони вниманието й, защото фактът, че Джеймс не я обичаше, гризеше болезнено сърцето й. Но какво си въобразяваха братята й? — Ще ми кажете ли какво търся тук?
— Това е част от плана ни, Джорджи.
— Какъв план? Да не искате да ме подлудите?
— Не — ухили се развеселено Томас. — Искаме да вразумим мъжа ти.
— Нищо не разбирам.
— Той не позволи на Уорън да те види, нали?
— Да.
— Смяташ ли, че ще промени мнението си? — продължи с въпросите Томас.
— Не, но…
— Значи ние трябва да го накараме да разбере, че няма право да ни държи далече от теб, Джорджи.
Младата жена уплашено разтвори очи.
— Това означава ли, че ще ме отведете чак в Америка, за да му дадете урок?
Томас се ухили на буйния й изблик и побърза да я успокои:
— Надявам се, че няма да се стигне дотам.
— Но щом той е убеден, че ние… — Дрю нямаше намерение да навлиза в подробности и млъкна.
Джорджина въздъхна тежко.
— Ти не познаваш мъжа ми. Направо ще полудее.
— Може би. Но съм готов да сложа ръката си в огъня, че планът въпреки това ще успее.
Джорджина се съмняваше, но предпочете да го запази за себе си.
— Защо Уорън не ми го каза още вчера?
Дрю направи пренебрежителен жест с ръка и обясни:
— Защото добрият Уорън никога няма да се съгласи с такъв план. Той иска непременно да те отведе в къщи.
— Какво?
— Не се тревожи за Уорън, скъпа — успокои я Томас. — Няма да вдигнем котва, преди да е изтекла една седмица, а дотогава скъпият ти съпруг непременно ще се появи тук с желание да изясни нещата.
— Една седмица? Предприехте това дълго пътуване, за да останете тук само една седмица?
— Ще дойдем пак — усмихна се тайнствено Томас. — И както изглежда, ще идваме редовно, защото Клинтън реши да извлече печалба от престоя ни. Сега обикаля и събира поръчения за превоз на товари.
При нормални обстоятелства Джорджина би избухнала в смях, но в момента беше твърде ядосана.
— Радвам се да го чуя, но спасителната акция беше излишна.
— Откъде можехме да знаем, скъпа? Всички бяхме болни от тревога за теб, особено след като узнахме от Бойд и Дрю, че не си тръгнала доброволно с Малори.
— Сега вече знаете истината. Защо Уорън не ме остави най-после на мира?
— Никой не може да разгадае мислите на Уорън, особено по отношение на теб… Джорджи, нима не знаеш, че ти си единствената жена, към която Уорън изпитва някакви чувства?
— Да не искаш да ме убедиш, че е престанал да преследва жените! — осведоми се дръзко Джорджина.
— Не говоря за този вид чувства. Става въпрос за нежност. Той ужасно се дразни от откритието, че не е толкова безчувствен и коравосърдечен, на какъвто се прави, а едва не се разболя от тревога по теб.
— Прав е, Джорджи — потвърди Дрю. — Бойд ми разказа, че никога не е виждал Уорън толкова гневен, колкото тогава при завръщането си, когато е установил, че си заминала за Англия.
— А после разбра, че Малори също е офейкал, и го възприе като доказателство, че не е способен да се грижи за теб.
— Това е абсурдно — протестира Джорджина.
— Не бих казал. Уорън е дълбоко загрижен за благополучието ти, повече от всеки от нас, защото ти си единствената жена, която означава нещо за него. Ако размислиш малко, ще проумееш враждебността му към мъжа ти, особено като вземем предвид как безсрамно се държа той в Бриджпорт.
— Защо Малори държеше непременно да те компрометира, Джорджи? — осведоми се любопитно Дрю.
— Почувствал се е измамен, защото съм си тръгнала от кораба му, без дори да се сбогувам — отговори мрачно Джорджина.
— Ти май се шегуваш? — учуди се Томас. — Той не е човек, който ще разиграе целия този театър заради една дреболия.