Выбрать главу

— Повтарям само онова, което ми е казал.

— Тогава го попитай още веднъж. Сигурен съм, че ще чуеш съвсем друг отговор.

— Предпочитам да не го правя. Ти дори не можеш да си представиш как побеснява, когато спомена онази нощ. Все пак вие едва не го удушихте, оженихте го принудително, конфискувахте кораба му и го заключихте в килера да чака въжето. Дори не смея да изрека имената ви. — Джорджина отново си каза, че усилията им са безсмислени. — Вървете по дяволите с вашия план! Аз съм убедена, че Джеймс няма да се промени. Единственото, което ще направи, е да се яви тук с цялото семейство и да натроши кораба на малки парченца.

— Е, надявам се да не се стигне дотам. Все пак сме разумни хора.

— Не и Уорън — ухили се Дрю.

— Нито пък Джеймс — прибави намръщено Джорджина.

— Останалите обаче ще проявят здрав разум — засмя се Томас. — Ще оправим нещата, Джорджи, обещавам ти. В случай на нужда ще припомним на твоя Джеймс как ни предизвика пръв.

— Това със сигурност ще го направи по-любезен.

— Аха, госпожицата става саркастична — обърна се Дрю към Томас.

— Не, по-скоро е своенравна — предположи брат му.

— И така трябва — заключи упорито Джорджина. — Все пак не ми се случва всеки ден да бъда отвлечена от собствените си братя.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА

След дълги препирни Томас и Дрю все пак успяха да убедят сестра си да остане доброволно в кабината, за да не се налага да я заключат. Не мина обаче и час и Джорджина почна да се пита как е могла да бъде толкова глупава да се съгласи с неизпълнимия им план, след като самата тя беше твърдо убедена, че той никога няма да се осъществи — не и при мъж с толкова непредвидим темперамент като Джеймс. Никой не можеше да го принуди да извърши нещо против волята си, а след това да очаква, че ще го посрещнат с радост. Братята й можеха да застанат на главите си, но той никога нямаше да й позволи да се среща със семейството си — разбира се, в случай че заживееха отново заедно, което в момента изглеждаше повече от съмнително; защото братята й също се отличаваха с магарешки инат.

Защо, по дяволите, продължаваше да седи бездейна и да чака какво й е отредила съдбата, вместо да се измъкне тайно от „Нерей“ и да се опита да се върне при Джеймс? По доковете лесно се намираха файтони. Освен това беше облечена със същата рокля, с която снощи бе избягала от къщи, и джобовете й бяха пълни с парите, заети от Рослин и Рийгън, на които се бе оплакала, че съпругът й упорито отказва да й даде дори пени. Доколкото бе разбрала, Джеймс изглеждаше малко по-склонен да промени мнението си, особено след като му бе заявила недвусмислено, че е твърдо решена да види семейството си. За съжаление не й се удаде случай да поговори по-сериозно с него. По дяволите, своеволието на Уорън унищожи с един замах постигнатото досега.

Ядосана на самата себе си, че е могла да допусне братята й да вземат съдбата й в свои ръце, Джорджина тръгна решително към вратата, която в същия момент се отвори. Дрю застана на прага и заяви с мрачно лице:

— Най-добре е да се качиш горе. Той е тук.

— Джеймс?

— Кой друг? А Уорън кипи от гняв, защото Малори успя да се качи на борда, въпреки че екипажът беше изрично предупреден да бъде нащрек и да му попречи. — Дрю не можа да удържи злобната си усмивка. — Доколкото разбирам, скъпият ми брат е смятал, че Джеймс ще дойде с цяла армия и само затова се е промъкнат незабелязано на борда. Или англичанинът е смел като лъв, или просто е луд, защото е дошъл сам.

— Томас горе ли е?

— Съжалявам, миличка, но посредникът ни излезе с Клинтън.

Всяка минута беше скъпа. Господи, мъжете сигурно се бяха сбили, особено след като Томас не беше там, за да държи Уорън под око. Джорджина хукна към палубата и още по стълбите чу как брат й гръмко призовава Джеймс веднага да напусне кораба му. Слава Богу, боят още не беше започнал. Уорън беше застанал на средната палуба, наведен над перилата, и от цялото му същество се излъчваше бесен гняв. Джеймс едва се изкачи на палубата, когато цяла редица яки матроси препречи пътя му. Джорджина хукна нататък, но Дрю успя да я задържи в последния момент и я избута на палубата.

— Остави ни поне да изпробваме плана, Джордж. Какво толкова ще се случи? Освен това моряците няма да ти позволят да стигнеш до него. Те се подчиняват единствено на Уорън и ако желаеш да говориш с Джеймс, трябва да се обърнеш към брат си… освен ако не желаеш да разискваш бъдещето си пред цялата глутница?

Дрю продължаваше да се хили. Очевидно се наслаждаваше на представлението, негодникът. Тя обаче не, а както изглежда, и всички присъстващи, най-малко Джеймс. Мъжът й имаше вид, сякаш някой го е прекарал през валяка за изстискване на прането, помисли си Джорджина, когато най-сетне успя да го види.