— Уорън, той ме обича. Нали го чу. Аз ще се справя с него, но моля те, остави ме да го направя. Ти само влошаваш нещата.
Макар и с голяма неохота, Уорън изръмжа:
— Е, добре, по дяволите, прави, каквото искаш!
С радостен писък Джорджина се хвърли на врата му, после се обърна към палубата… и бе спряна от една скала.
— Ти ме обичаш?
Нямаше нужда да пита как е стигнал до нея, защото трудно потисканите викове от болка и пъшкането, които достигаха до ушите й, бяха повече от ясни. В момента й беше безразлично, че е чул разговора й с Уорън. Главното беше, че е при нея. Тя обви с ръце врата му и се притисна с все сила до него.
— Пак ли ще ме ругаеш в присъствието на братята ми?
— Дори не си помислям, мила.
Ала изражението му си остана все така мрачно; той нямаше никакво намерение да остане на кораба повече от минута. Грабна я в прегръдките си и се обърна да си върви.
— Мисля, че е по-добре да не ме влачиш отново като плячка — пошепна в ухото му Джорджина.
— Точно това възнамерявам да направя, скъпа.
Е, добре, както можеше и да се очаква, сцената нямаше да завърши безшумно.
— Покани ги поне на вечеря.
— Да не съм луд!
— Джеймс!
Гърдите му бяха разтърсени от трудно потискано ръмжене, но той спря и се обърна към братята Андерсън. Втренчи поглед в Дрю и каза:
— По дяволите, каня ви най-сърдечно на вечеря. — После се обърна и закрачи към стълбичката.
— Божичко, това беше най-нелюбезната…
— Дръж си устата, Джордж. Още не си уредила нещата.
Джорджина се сви като убодена. По дяволите, значи беше чул самоуверения й отговор! Все пак тя спечели. Той направи първата отстъпка, макар и неохотно, и тя постави началото.
— Джеймс?
— Какво?
— Ще се примириш ли някога, че отстъпи заради мен? — пошушна едва чуто тя.
Мъжът я изгледа отвисоко и повдигна едната си вежда.
— Смятам, че да…
Джорджина нежно прокара пръст по долната му устна.
— Да, разбира се.
Джеймс не изчака да се качат в каретата, която чакаше на кея, а я целуна още тук — насред палубата.
— Джеймс, не е ли крайно време да слезем долу? Каретите пристигнаха преди повече от час.
— Това са само членовете на моето семейство, които не искат да изпуснат важното събитие. Ако имаме късмет, братята ти няма да намерят пътя дотук.
Джорджина нави един златен кичур около пръстите си и нежно го подръпна.
— Още ли се правиш на своенравен?
— Не съм своенравен, любима. Само че още не съм убеден трябва ли да им простя или не.
Очите на Джорджина се разшириха и в тях заблестяха опасни искри. Джеймс се обърна, сграбчи я и се хвърли отгоре й. В сърцето й пламнаха противоречиви чувства, но когато Джеймс се намести между бедрата й, гневът й се изпари.
— Все пак ти ги покани — опита се да протестира тя, макар и с половин глас.
— Точно така, но тук сме в къщата на Тони. Ако му хрумне, той може да ги изхвърли най-спокойно.
— Джеймс!
— Добре де, убеди ме в противното.
Този ужасен човек само се ухили отвисоко и тя не можа да не се усмихне в отговор.
— Ти си невъзможен! Никога не биваше да те питам дали се примиряваш с успеха на посредничеството ми.
— Обаче го направи… и аз ще му се насладя докрай.
Джорджина захихика, когато устните му се плъзнаха по шията й и затърсиха зърното на гърдата, което вече се надигаше насреща му. Заля я горещо желание, а жадното засмукване изтръгна от гърдите й дълбока въздишка. Ръцете й помилваха гърба му. Толкова обичаше тялото му… Искаше да го усеща, да го докосва — навсякъде.
— Джеймс… Джеймс, кажи го още веднъж.
— Обичам те.
— Откога?
— Какво откога?
— Откога го знаеш?
Устните му завладяха нейните в дълга, изгаряща целувка.
— Още от първия миг, любов моя. Как мислиш, защо се ожених за теб?
Много внимателно, за да не разваля магията на мига, Джорджина му припомни:
— Нали те принудиха да го сториш…
Една целувка, една усмивка и Джеймс отговори:
— Аз принудих семейството ти да ме принуди, Джордж. Има разлика, нали?
— Какво си направил?
— Виж какво, скъпа…
— Джеймс Малори…
— Какво друго можех да направя, по дяволите? — обиди се той. — Бях се заклел никога да не се оженя. Повтарях си го през цялото време. Не можех да се улича сам в лъжа и да помоля за ръката ти, нали? После се сетих как постъпи негодникът, когото скъпата ми племенница нарече свой съпруг, за да влезе под брачния хомот, и реших, че щом той е успял, ще успея и аз.
— Добре ли чух? Всичко е било нарочно? А очакваше ли, че ще те смелят от бой?
— Нищо на този свят не е безплатно.