Пламъкът на гнева бавно изчезна от очите й и отстъпи място на друг, много по-приятен. Тя поклати глава и вдигна поглед към него.
— Това ме довърши. През цялото време смятах, че си бил луд…
— Аз съм мъж, който знае какво иска. Сам се изненадах от себе си. Не знам как го постигна, но успя да се промъкнеш в сърцето ми, а аз не мога да предприема нищо срещу това. Постепенно започвам да свиквам.
— Така ли? Май там вече е доста тясно?
— Има достатъчно място за няколко хлапета, които да ти правят компания.
Това си струваше целувката, но Джорджина не можеше да мълчи дълго.
— Защо тогава призна, че си Хоуки? Вече бяха решили, че ще се ожениш за мен.
— Забрави ли, че ме познаха?
— Ако си беше държал езика зад зъбите, щях да ги убедя, че се лъжат — изсъска сърдито тя.
Мъжът само сви рамене.
— По-разумно беше веднага да отстраня възникналите неясноти, които по-късно биха могли да попречат на семейното ни щастие.
— Това ли е… семейно щастие? — попита едва чуто Джорджина.
— Е, в момента съм дяволски щастлив.
От устните на жената се изтръгна дълбок стон, защото той проникна с мощен тласък в утробата й и задъхано пошепна:
— А ти?
— И още питаш!
Когато след известно време двамата все пак слязоха в салона, семейство Малори се беше събрало в единия край, а братята Андерсън бяха заели позиция в отсрещния. Този път братята й бяха малцинство, защото кланът Малори не можеше да допусне някой да отсъства от такова важно събитие и беше очевидно, че всички ще се възправят като един в защита на Джеймс. Той трябваше да даде командата и ако не им направеше знак, че спорът е приключен, вечерята нямаше да се състои. Докато носеше Джорджина по стълбата, Джеймс бе осведомил набързо Антъни за предстоящата вечеря в неприятна компания и той веднага проумя, че става въпрос за братята на Джорджина.
Джеймс отново влезе в ролята на равнодушния, изгледа Андерсънови със смръщено чело и Джорджина бе обзета от неприятното чувство, че двете семейства никога няма да се помирят.
Както бе постъпила сутринта с брат си, тя заби лакът в ребрата на Джеймс, за да привлече вниманието му върху себе си.
— Ако ме обичаш, трябва да обичаш и семейството ми — пошепна му мило, но настойчиво тя.
Джеймс я изгледа усмихнато, притисна малко по-силно ръката й, за да не получи втори удар, и отговори:
— Грешка. Обичам теб, но семейството ти само търпя. — После обаче въздъхна и се предаде. — По дяволите — изръмжа той и започна да представя гостите.
— Наистина ли всички са ергени? — осведоми се любопитно Рийгън и хвана Джорджина под ръка. — Трябва да направим нещо.
Младата жена се усмихна и реши да не предупреждава братята си да се пазят от тази опасна сватовница.
— За съжаление няма да останат дълго в Англия, Рийгън — възрази все пак тя.
— Проклятие, чу ли я? — пошепна Антъни на Джейсън. — Тя е възприела лошите му навици.
— Какви лоши навици? — осведоми се любопитно Джорджина, готова да извади нокти в защита на съпруга си.
Мъжете не се оставиха да бъдат прекъснати и Рийгън се зае да я просвети:
— Става въпрос за името ми. Още не са постигнали съгласие как да ме наричат на галено и всеки път стигат едва ли не до бой. Макар да мисля, че се карат по-скоро по навик.
Джорджина извъртя очи и потърси с поглед Джеймс, който търпеливо разговаряше с Бойд и Томас. Същинско олицетворение на самообладанието. Тя се усмихна успокоено. Не беше чула нито една безсрамна дума от устата му, а и мъдро се държеше далеч от Уорън.
Брат й седеше като истукан в ъгъла, докато останалите — за нейна изненада — разговаряха оживено с омразните англичани, особено Клинтън. Мак също щеше да се появи малко по-късно и тя не трябваше да пропуска да го запознае с Нети Макдоналд — Рийгън май не беше единствената сводница тук.
Малко по-късно Джеймс и Антъни застанаха един до друг и загледаха с гордост съпругите си, които разговаряха оживено.
— Да ги сгодим ли?
Джеймс едва не се задави с брендито, което си бе позволил за успокоение, защото двамата тъкмо говореха за бъдещите си деца.
— Те още не са родени, глупако.
— Е, и?
— Може да се от един пол.
— За съжаление си прав — въздъхна разочаровано Антъни. — Освен това са кръвни роднини. Братовчеди.
— Е, и? — повтори братът.
— Пък и сега това не е важно.
— Какво знам аз?
— Това е вярно — намеси се в разговора им Никълъс. — Ти не знаеш нищо. — После се обърна към Джеймс: — Чудесно семейство си си избрал.
— Така ли смяташ?
Никълъс отговори ухилено:
— Приятелят ни Уорън няма особено високо мнение за теб. През цялото време те пронизва с поглед.