— Хм…
— Вероятно си ме осведомил за внезапно пламналата в сърцето ти любов към родината?
— Точно така.
— И във връзка с това официално си отказал годежа?
— Да, аз…
Джорджина гневно го прекъсна:
— Или си изразил надежда, че все още искам да се омъжа за теб?
— Сигурно…
— И когато не си получил отговор, си решил, че имам друг?
— Да, точно така беше.
От устните на младата жена се изтръгна тиха въздишка.
— Колко жалко, че писмото не е стигнало до мен. Колко пропилени години.
— Какво искаш да кажеш?
— Не се изненадвай толкова, Малкълм. Все още съм готова да се омъжа за теб. Нали само за това съм дошла. Но те моля, не искай от мен да живеем в Англия. Не мога да изпълня желанието ти. Ти можеш да ме посещаваш толкова често, колкото искаш. Като капитан на моя кораб „Амфитрита“ ще имаш възможност да търгуваш само с Англия, ако така искаш.
— Аз… За Бога, Джорджи, аз…
— Малкълм? — прекъсна го младата жена, която внезапно бе изникнала зад него. — Защо не ми каза, че имаме гости? — Тя се обърна е открита усмивка към Джорджина: — Аз съм Мег Камерън, мадам. Сигурно идвате от господарската къща? Там пак има празник, нали?
Джорджина изгледа слисано жената, после отмести поглед към петгодишното момченце, което плахо се криеше зад полите й. То имаше сини очи, тъмни коси и приличаше изцяло на Малкълм. Очите й се насочиха към бащата на момчето, който внезапно прежълтя като болник.
— Това сестра ти ли е, Малкълм?
— Не.
— Не съм си го и помислила.
ГЛАВА ШЕСТА
Без поздрав за сбогом. Без добри пожелания. Дори без „Върви по дяволите!“ Джорджина просто се обърна и побърза да се махне от хубавата бяла къща — и да остави зад себе си всички надежди и момински мечти. Мак промърмори няколко учтиви извинения и тръгна след нея. После побърза да й помогне да се качи на седлото.
Шотландецът беше достатъчно мъдър да не коментира случилото се, докато не оставиха селото зад гърба си. Джорджина полагаше големи усилия да пришпорва коня си. „Само да се махна оттук, колкото се може по-бързо“ — тази мисъл биеше като чук в съзнанието й, но конят беше стар и не желаеше да бърза. Удобният тръс даде възможност на Мак да разгледа отблизо спътницата си и да проникне зад каменната фасада на лицето й. Мак не беше лош човек, но бе ужасно нетактичен и то най-вече в моментите, когато най не трябваше.
— Защо не си поплачеш, малката?
Момичето не реагира и той не продължи да настоява. Дълбоко в сърцето й обаче кипеше луд гняв, който трябваше да избие навън.
— Прекалено съм ядосана, за да рева. Този проклет негодник се оженил още при първата си отпуска на сушата, дълго преди края на войната. Нищо чудно, че е станал истински англичанин. Затова трябва да благодарим на женичката му. Тя го е променила от глава до пети.
— Да, възможно е. Може би в началото не го е възприемал сериозно, но после се е оставил да го уловят.
— Все ми е едно кога е станало. През цялото това време аз си седях в къщи, едва не умрях от грижи и тревоги, а благородният господин си е живял тук, създавал е деца и се е наслаждавал на феодалната си къщурка.
— Признавам, ти пожертва много време — изръмжа Мак. — Но не ми се виждаш съкрушена от мъка.
Типично за мъжете, каза си Джорджина и възмутено набърчи носле.
— Аз го обичах истински, Мак.
— Ами! Какво е любовта? Ти си обичала само представата, че един ден младият хубавец ще бъде изцяло твой. Мечта на малко момиче, която отдавна би трябвало да си изтрила от главицата си. Ако не беше толкова почтена и такъв инат, щеше доброволно да погребеш тази мечта още преди години.
— Това не е вярно…
— Не ме прекъсвай. Още не съм свършил. Ако го обичаше с цялото си сърце, както твърдиш, сега щеше да проливаш горчиви сълзи, а после да се ядосваш — не обратното.
— Сърцето ми се облива в кръв. Плача вътрешно — заяви упорито Джорджина. — Ти просто не го забелязваш.
— Благодаря ти, че ме пощади и не се разрева пред мен, Джорджи. Не мога да понасям плачещи жени.
Джорджина буквално го прониза с поглед.
— Всички мъже сте еднакви — чувствителни като айсберги.
— Има да чакаш за съчувствие, малка госпожице. Както може би си спомняш, вече четири години ти повтарям, че е крайно време да забравиш този тип. Освен това очевидно не си чула какво предрекох преди заминаването ни: че много скоро ще се разкайваш за това пътешествие. Кажи ми честно, доволна ли си сега от проклетия си инат?