— Не стига, че замина презглава за Англия, ами и не се поучи от грешката си. Защо сега я повтаряш?
— Ако си решил да ми проповядваш търпение, забрави го. Цели шест години търпях — това е голямата ми грешка. Със сигурност няма да я повторя. От днес нататък ще се упражнявам в нетърпение.
— Джорджи… — изръмжа предупредително Мак.
— Защо всъщност се караме? Нима предпочиташ да се обливам в сълзи до деня на тръгването? Мислех си, че се отвращаваш от сълзите.
Женското твърдоглавие е нещо ужасно, каза си Мак и с въздишка сложи оръжие:
— Е, щом така смяташ…
ГЛАВА СЕДМА
Докъдето стигаше погледът — високи като къщи, полюляващи се мачти. За съжаление това все още не означаваше, че дори един-единствен от безбройните кораби в близко време щеше да напусне пристанището с курс към Америка. Би трябвало да се предполага, че ще има поне един, и Джорджина бе готова да се обзаложи на какво ли не — и загуби.
Повечето кораби, пристигнали миналия месец заедно с тях, вече бяха отплавали обратно. С изключение на корабите, които не качваха пътници, на доковете бяха закотвени няколко американски плавателни съда, които надали щяха да се приберат у дома преди началото на идната година. Джорджина нямаше да издържи толкова дълго пътуване, особено след като в последно време се упражняваше в нетърпение. Единственият кораб с директен курс към Ню Йорк — поради близостта с Бриджпорт това беше идеалното за тях — нямаше да напусне пристанището в обозримо бъдеще, поне според изявленията на първия щурман. Капитанът му беше зает да ухажва някаква английска дама и щеше да излезе в открито море, едва когато ухажването му дадеше желания резултат, тоест завършеше със сватба.
Именно тази новина преля чашата. Джорджина побесня. В гнева си разкъса две от най-хубавите си рокли и изхвърли нощното гърне през прозореца.
Трябваше веднага да напусне Англия. Вече й беше все едно колко време ще трае пътуването. Затова взе твърдото решение, че ще се качи на един от корабите, които потегляха тази седмица, и ще изтърпи стоически осем — до десет месечното плаване. И това след само два дни търсене на подходящ кораб. Когато на следващата сутрин съобщи решението си на Мак, той се върна само след няколко часа с имената на три английски кораба, които напускаха пристанището идната седмица. При предишните им разговори Мак не бе споменал тези кораби, защото те пътуваха под английски флаг и екипажите им се състояха изключително от англичани. Мак беше абсолютно сигурен, че Джорджина ще отклони категорично предложението му. Нали беше заявила, че никога вече не иска да вижда англичанин, а това изглеждаше също толкова сериозно, колкото и решението й незабавно да напусне Англия. И наистина — тя отклони безцеремонно предложението, без дори да го изслуша. След дълго колебание Мак спомена още една възможност да се завърнат бързо вкъщи.
— Има един кораб, който ще тръгне на път още с утрешния прилив. Не вземат пътници, но търсят моряк и прислужник за кабината.
В очите на Джорджина блесна интерес.
— Искаш да кажеш, че ще трябва да поработим по обратния път?
— Само си помислих, че така е по-добре, отколкото да прекарам половин година в морето с някакво си момиче, дето не го свърта.
Джорджина не можа да не се засмее, защото Мак бе подчертал преувеличено последната дума и при това отчаяно бе опулил очи. След разочарованието, преживяно в къщата на Малкълм, това беше първата усмивка, която огря лицето й.
— Може би ще се укротя, щом намерим подходящ кораб. О, Мак, идеята е чудесна — въодушеви се тя. — Корабът американски ли е? Колко е голям? Къде отива?
— По-спокойно, малката. Казва се „Мейдън Ан“, тримачтов ветроход от Западноиндийските острови. Прекрасен съд и съвсем чист. Но ми прилича на преустроен военен кораб и все още е напълно въоръжен, макар че е частна собственост.
— Всеки търговски кораб, който плава в онези гъмжащи от пирати води, трябва да бъде въоръжен. Всички кораби на „Скайларк“ по маршрутите на Карибието са въоръжени и въпреки това често са ги нападали.
— Да, може би си права — съгласи се Мак. — Но „Мейдън Ан“ не е търговски кораб, поне не в това плаване. Не носи товар, само баласт.
— Кой капитан може да си позволи да плава без товар… — Макар много добре да знаеше, че следващите й думи ще засегнат дълбоко човек, имащ зад гърба си тридесет и пет години служба на товарни кораби, тя невъзмутимо продължи: — Сигурно е пират.
— Капитанът бил странна птица, обясни подофицерът, непрекъснато променял курса и обичал да се разхожда без посока — отговори примирително Мак.