Выбрать главу

Двамата продължиха да спорят в същия дух, докато най-накрая Мак сложи оръжие и въздъхна:

— Добре де, добре. Но първо ще опитам всичко възможно да те взема със себе си като спътник. Ще им предложа да работя без пари, ако вземат на борда и малкия ми брат.

Джорджина повдигна изпитателно кадифените си вежди и се усмихна.

— Аз и твой брат? Ами шотландският диалект?

— Е, добре, тогава природен брат — съгласи се мрачно мъжът. — Ще кажем, че сме живели разделени, това ще обясни и разликата във възрастта.

— Нали каза, че им трябва момче за кабината? Сигурно ще настоят да работя. Помня, че братята ми никога не тръгваха без прислужник.

— Казах, че ще се опитам. Имат още цял ден да си потърсят друго момче.

— Надявам се, че няма да го направят — отговори енергично Джорджина. — Предпочитам да се изкривя от работа, вместо да седя по цял ден и да играя ролята на малкото ти братче. И не смей да ме представяш като твоя сестра, защото няма да те наемат и ще пропилееш и последната ни възможност. Хайде, побързай, докато не са намерили друг!

— Първо трябва да ти набавим мъжки дрехи.

— Ще го свършим по пътя.

— А какво ще стане е роклите ти?

— Ще ги дадем на хазаина.

— А косите?

— Ще ги отрежа.

— Само да смееш! Братята ти непременно ще ми извият врата.

Джорджина измъкна от багажа си старата вълнена шапка, които вече й бе свършила добра работа, и триумфално я пъхна под носа на Мак.

— Престани най-после с твоите „но“ и „ако“! Да вървим!

— Не ми ли каза, че си забравила нетърпението си? — изръмжа шотландецът, докато Джорджина през смях го буташе към вратата.

— Още не сме в морето, Мак. От утре, обещавам ти го най-тържествено.

ГЛАВА ОСМА

Сър Антъни Малори махна на келнера да донесе следващата бутилка портвайн и се отпусна в креслото си. После изгледа брат си, който също не беше съвсем трезвен.

— Знаеш ли, Джеймс, стари момко, наистина ще ми липсваш. Трябваше да уредиш нещата в Карибието, преди да се върнеш в Англия. Тъкмо сега, когато свикнах с теб, тръгваш отново на път.

— Откъде да знам, че смъртта на скандалния Хоуки ще се уреди толкова лесно — отговори с усмивка Джеймс. — Забравяш, че единствената причина за завръщането ми беше малкият проблем с Идън. Не можех да знам, че точно по това време той ще свие гнездо в нашето семейство. И дори не подозирах, че семейството великодушно ще ме приеме отново, след като съм скъсал с пиратството.

— Предполагам, че причината беше по-скоро в сина ти Джереми. Беше чудесно да представиш на роднините новия племенник. Щом става въпрос за семейството, всички стават малко сантиментални.

— А ти?

Антъни равнодушно вдигна рамене.

— Такъв съм си аз. Но много се надявам, че ще побързаш да си дойдеш. Когато си тук, сякаш се връща доброто старо време.

— Така е. Добре си поживяхме на млади години, нали?

— И все преследвахме едни и същи жени.

— И слушахме все едни и същи проповеди.

— Те бяха загрижени за нас и ни мислеха доброто. Според мен Джейсън и Еди се ожениха твърде рано. Нямаха никаква възможност да се позабавляват. И все се тревожеха за нас.

— Не ги защитавай, братко — засмя се развеселено Джеймс. — Нима сериозно смяташ, че все още им се сърдя? Ако трябва да бъда честен, аз самият бих се обезнаследил също така бързо, както го направихте вие.

— Аз не съм те обезнаследил — възрази твърдо Антъни.

— Изпий си чашата, старче — отговори сухо Джеймс. — Една здрава глътка ще освежи малко спомените ти.

— Не се тревожи за моята памет, тя все още работи отлично. Бях побеснял от гняв, когато избяга с Реджи онова лято преди осем години. Прекара цели три месеца на борда на пиратския кораб — и то с едно дванайсетгодишно момиче. Когато се върнахте, те напердаших, както заслужаваше, и с това въпросът се уреди. Тогава ми позволи да го сторя, без да се съпротивляваш. Би ли ми обяснил защо?

Джеймс многозначително вдигна едната си вежда.

— Сериозно ли смяташ, че имах някакъв шанс срещу трима ви? Май ме надценяваш, стари приятелю.

— Я престани, братко. Та ти дори не направи опит да се отбраняваш. Може би Джейсън и Еди изобщо не са го забелязали. Но ние с теб сме се били достатъчно често, за да ми убегне.