Джеймс се предаде.
— Признавам, имах чувството, че съм си заслужил боя. Макар че ми достави голямо удоволствие да измъкна Рийгън под носа на големия ни брат. Не можех да понасям Джейсън, след като ми забрани да виждам поне от време на време Рийгън, защото аз…
— Реджи — поправи го механично Антъни.
— Рийгън — настоя упорито Джеймс, възобновявайки за кой ли път стария спор. Десетки пъти двамата се бяха хващали за косите, защото не можеха да се разберат с какво галено име да наричат малката си племенница. Всъщност този спор водеше началото си от дългогодишните усилия на Джеймс да бъде различен от братята си, да върви по свой собствен път, да живее по свои правила. Този път и двамата осъзнаха веднага колко безсмислено е да спорят и започнаха да се смеят.
Антъни отиде дори по-далеч и великодушно предложи:
— Съгласен съм, тази вечер ще я наричаме само Рийгън.
Джеймс демонстративно сложи ръка зад ухото си.
— Добре ли чух?
— Върви по дяволите! — изръмжа Антъни. — Продължавай да разказваш, преди да съм заспал на стола. А, ето я и втората бутилка
— Пак искаш да ме надпиеш, нали?
— Ни най-малко. — За да разсее съмненията му, Антъни напълни чашите догоре.
— Каза го и когато седяхме при Уайт. Доколкото си спомням, добрият ни приятел Амхърст трябваше да завлече и двама ни вкъщи — и то посред бял ден. Впрочем ти не ми разказа как реагира малката ти жена.
— О, беше много мила, благодаря. Но не си струва да повтарям думите й — отговори кисело Антъни.
Сърдечният смях на Джеймс привлече погледите на посетителите.
— Кажи ми сериозно — къде остана ловкостта ти, братко? Още на втория ден след сватбата изпадна в немилост пред съпругата си, и то заради някаква мръсница. Защо не обясни на ревнивата си женичка, че не си правил нищо с момичето от бара? Въпрос на лош късмет, че откри на ревера ти рус косъм. Но ти отиде в кръчмата заради нея, нали, за да намериш братовчед й Камерън? Не й ли каза?
— Разбира се.
— Но не спомена, че онази вечер момичето беше за мен?
Антъни упорито заклати глава.
— В никакъв случай. Достатъчни са уверенията ми, че между нас не е имало нищо. Казах й, че съм получил недвусмислено предложение, но съм отказал. Все пак това е въпрос на взаимно доверие. Не говорихме ли на същата тема само преди няколко дни, пак в тази кръчма? Крайно време е да престанеш да се месиш в любовния ми живот. Шотландската ми булчица все някак ще го преглътне. Имам си свои средства и начини да я убедя… Но нека се върнем на твоята изповед, ако нямаш нищо против.
За да върви в крак с Антъни, Джеймс също вдигна чашата си.
— Както казах, бях побеснял от гняв срещу Джейсън, който не ми позволяваше да виждам Рийгън.
— Нима си вярвал, че ще се съгласи? Все пак по онова време ти кръстосваше моретата и се занимаваше с пиратство.
— Така е. Вдигах голяма пушилка, но вътрешно не се промених. Джейсън отлично знаеше, че веднага съм готов да изоставя Хоуки, ако ми позволи да посещавам Рийгън. Вместо това той ме лиши от наследство, твърдейки, че съм окалял доброто име на семейството. При това никой не подозираше, че капитан Хоук и Джеймс Малори, виконт Ридинг, са едно и също лице. Джейсън беше упорит като магаре и не се отклони нито на йота от решението си. Какво можех да направя? Това означаваше никога вече да не видя Рийгън. Много добре знаеш, че тя ми е повече от дъщеря. Все пак я отгледахме заедно.
— Можеше просто да се откажеш от пиратството — Антъни не можа да се удържи от тази забележка.
Джеймс отговори със снизходителна усмивка:
— Наистина ли смяташ, че трябваше да се покоря пред Джейсън? Никога не съм го правил. Освен това пиратският живот ми доставяше удоволствие. Предизвикателствата, постоянните опасности, а и нещо много важно: в живота ми отново цареше ред. Пиратството ме измъкна от блатото. Преди да напусна Лондон, здравето ми беше разбито. Чувствах се преситен и опустошен. Е, забавлявахме се доста добре, признавам. Но единственото предизвикателство се състоеше в преследването на дамите и бързото им освобождаване от бельото. А когато се стигнеше дотам, вече не беше интересно. Не ме канеха дори на чай, толкова лоша беше славата ми.
След това признание Антъни избухна в луд смях.
— Ти ме трогваш до сълзи, стари момко.
Джеймс напълни чашите до ръба.
— Изпий си питието, проклетнико! Пиян си много по-симпатичен.
— Нямам намерение да се напия до безпаметство. Обясних го на милата си жена, но тя не ми повярва. Та значи ти излезе в морето и поведе чист и здравословен пиратски живот.
— Аз съм пират-джентълмен — поправи го Джеймс.
— Да, да, точно така — закима Антъни. — Разликата е огромна. Всъщност в какво се състои тя?