Выбрать главу

Тук вратата беше постоянно заключена, за да я предпази от неканени посетители. Мак бе положил големи усилия да набие в главата й това правило, макар че занемарената стаичка би трябвало да послужи като предупреждение да не се доверява никому в този негостоприемен и опасен квартал.

Ала гласът с тежък шотландски диалект й беше добре познат. Той принадлежеше на Макдонел. Джорджина отвори и го пропусна да влезе. Масивната му фигура изпълни ниското помещение.

— Имаше ли късмет?

Мъжът изпухтя и се отпусна на единствения стол.

— Зависи как ще го възприемеш, момиче.

— Още едно забавяне ли?

— Така е, но напредваме, макар и бавно. Поне такова е моето впечатление.

— Това е добре — отговори без особен ентусиазъм младата жена. Не можеше да очаква кой знае какво, след като разполагаха с толкова малко средства. Всичко, което мистър Кимбъл, моряк от „Портунас“, кораба на брат й, бе можал да им съобщи, беше, че е „много вероятно“ изчезналият годеник на Джорджина, Малкълм Камерън, да е бил видян в такелажа на един британски търговски кораб. Двата плавателни съда се срещнали преди известно време на връщане към Кънектикът. Брат й Томас не можа да потвърди тази новина, защото мистър Кимбъл го осведомил за своите наблюдения дълго след като „Погром“ изчезнал на хоризонта. Във всеки случай корабът пътувал за Англия.

Това беше първата следа от Малкълм, който преди шест години беше отвлечен заедно с други двама мъже направо от борда на „Нерей“, кораба на брат й Уорън. Насилственото набиране на американски моряци за английската флота беше един от поводите за избухване на войната, започнала през юни 1812 година. Диалектният изговор на Малкълм му изигра зла шега, защото първите години от живота му бяха преминали в Корнуол, Англия. При това беше американец, защото през 1809 родина родителите му се бяха заселили в Бриджпорт и нямаха намерение да се връщат в Англия. Ала офицерът от флотата на Негово кралско величество не искаше и да знае за това. Белегът, който украси брадичката на Уорън беше достатъчно доказателство за методите, които използваха офицерите при набирането на войници.

Следващото, което достигна до ушите на Джорджина, беше, че корабът на Негово кралско величество „Девастейшън“ е бил изваден от строя посред войната и екипажът му е бил разпределен между половин дузина други кораби. За нея беше напълно безразлично, че Малкълм е бил видян на борда на английски търговски кораб, и то след края на войната. Важна беше единствено следата и тя трябваше да тръгне по нея, за да намери Малкълм. В никакъв случай нямаше да напусне Англия без него.

— Към кого те насочиха този път? — попита с въздишка тя. — Към някого, който е срещнал някого, който познава един, който може би знае къде е той?

Мак се усмихна като на себе си.

— Това звучи доста обезкуражаващо, миличка. Та ние търсим едва от четири дни. Малко от търпението на Томас би ти се отразило добре.

— Моля те, не споменавай Томас в мое присъствие, Мак! Толкова ме е яд на него! Защо сам не дойде да потърси Малкълм?

— Със сигурност щеше да дойде…

— Да, след шест месеца. Заяви ми, че трябва да почакам още половин година, докато се върне от пътуването до Западна Индия. После още няколко месеца, докато отплава за Англия, намери Малкълм и го доведе. Никога нямаше да издържа! Не забравяй, че чакам вече шест години!

— Четири — поправи я мъжът. — Братята ти не се съгласиха на годеж, преди да навършиш осемнадесет години, макар че Малкълм ти направи предложение още когато беше на шестнадесет.

— Това не ме интересува. Всеки друг щеше да тръгне веднага. Но не, трябваше да бъде точно Томас с магарешкото му търпение. За нещастие неговият „Портунас“ беше единственият кораб в пристанището. Представяш ли си, той дори се изсмя, когато му казах, че вече съм твърде стара и Малкълм няма да ме иска.

Мак едва успя да потисне широката си усмивка. Нищо чудно че Томас се забавляваше от тревогите на сестра си. В миналото малката госпожица не се тревожеше от вида си; красотата й разцъфтяваше бавно. По онова време вниманието й бе съсредоточено върху кораба, който щеше да получи за осемнадесетия си рожден ден. Но и от „Скайларк“ се интересуваше дотолкова, доколкото притежанието на собствен кораб щеше да осигури подходящ съпруг. И без това Мак беше на мнение, че младия Камерън е поискал ръката на Джорджина само по тази причина, преди да потегли с Уорън на дългото плаване към Далечния Изток, което щеше да продължи няколко години.