— Ще ти обясня. Никога не съм потопил неприятелски кораб, нито съм го взел на абордаж, без да му дам последен шанс. Така и изпуснах доста тлъста плячка. Но и никога не съм твърдял, че искам да постигна успех като пират. Просто се забавлявах.
— Върви по дяволите, Джеймс! За теб това е било просто игра, прав ли съм? Нарочно накара Джейсън да повярва, че се подвизаваш като отмъстител на моретата, че грабиш и палиш и хвърляш нещастните си жертви на акулите!
— Защо не? Брат ни не е щастлив, ако няма с кого да се заяжда. Предпочитам аз да съм жертвата, защото хич не се интересувам от мнението му — за разлика от теб.
— Това е много благородно от твоя страна. — Антъни не можа да удържи тази саркастична забележка.
— Смяташ ли? — засмя се Джеймс и погълна на един дъх чашата си. Антъни побърза да я напълни отново. — Открай време съм такъв.
— Доколкото разбирам — установи неохотно Антъни, — ти винаги си дразнил Джейсън нарочно.
Джеймс обезоръжаващо сви рамене.
— Животът би бил много скучен без малките закачки, не мислиш ли и ти така, братко?
— Доставя ти голямо удоволствие да нервираш Джейсън, нали? Признай!
— Щом ми позволява…
Но лицето на Антъни се разля доволна усмивка.
— Всичко е наред. Нямам повече въпроси. Главното е, че ти се върна в лоното на семейството и ние ти простихме позорните дела. Остава само да отговориш на въпроса ми защо се примири с понесеното поражение.
Джеймс вдигна едната си вежда.
— Не отговорих ли? Съжалявам, но ти все ме прекъсваш.
— Добре, отсега нататък ще си мълча.
— Възможно ли е?
— Джеймс…
— Е, Тони, постави се поне веднъж на мое място и отговорът ще дойде от само себе си. Не е толкова трудно. Исках просто да прекарам известно време с малката ни племенница. Освен това смятах, че ще й доставя удоволствие, като й покажа света. И излязох прав. Но колкото и да се наслаждавах на присъствието й, скоро осъзнах, че съм постъпил зле, и я върнах обратно. От само себе си се разбира, че докато тя беше на борда, не се занимавах с пиратство, но морето е непредвидимо. Бури, други пирати, врагове, всичко е възможно. Признавам, рискът беше минимален, но все пак не беше равен на нула. А ако с Рийгън се бе случило нещо…
— Божичко, безогледният Джеймс Малори е станал жертва на собствената си съвест! Никога не бих повярвал!
— Напротив, напротив. И аз имам мигове, в които се замислям за самия себе си — отговори сухо Джеймс и хвърли гневен поглед към брат си, който се смееше с цяло гърло.
— Какво казах току-що? — попита невинно Антъни. — Забрави го, братче! Я да му обърнем по още едно! Знаеш ли — прибави с цинична усмивка той, — като си помисля как всяка година аз представях момичето на приятелите ни, все съвършени джентълмени, а ти си я завел сред глутница пирати…
— Те я обожаваха. Докато детето беше на борда, главорезите бяха любезни и мили.
— С това ние двамата спомогнахме за всестранното й възпитание.
— Точно така. Но как можа да се омъжи за Идън, този проклет негодник?
— Малката го обича, за съжаление.
— Това и аз си го помислих.
— Признай, Джеймс, ти не можеш да търпиш момъка само защото е омесен от същото тесто като теб. Според теб на Реджи не й трябва такъв мъж.
— Аз съм на друго мнение, драги. Това е причината, поради която ти не го харесваш. Аз го намразих заради мръсните обиди, които ми хвърли право в лицето, след като разруши кораба ми и офейка.
— Все пак ти си го нападнал — възрази Антъни, който беше чул доста подробности около тази битка, включително и факта, че синът на Джеймс е бил ранен и се е отказал завинаги от пиратството.
— Не си прав — възрази уморено Джеймс. — Но както и да е, не ми стигат подигравките, ами миналата година той стана причина да вляза в затвора.
— Да, след като ти го преби от бой. Защо премълчаваш, че Никълъс е подпомогнал бягството ти, преди да офейка за Западна Индия? Сигурно го е мъчела нечиста съвест?
— Той твърди, че го е направил, защото иначе е щял да пропусне обесването ми.
Антъни избухна в смях и се удари по бедрото.
— Типично за това дръзко конте! Но да му отдадем дължимото, братко. Ако не те бяха затворили с помощта на новия ни племенник, никога нямаше да представиш толкова успешно смъртта на пирата Хоуки. Така успя да избегнеш въжето и едновременно с това изгори всички мостове зад гърба си. Днес се разхождаш из Лондон с високо вдигната глава и никой не те преследва.
Двамата отново изпразниха чашите си.
— Откога защитаваш този млад паун?
— Божичко, нима го правя? — уплаши се искрено Антъни. — Съжалявам, стари момко. Никога вече, уверявам те. Той е жалък безделник. За нищо не го бива.