Джорджина тъкмо реши да тръгне обратно, когато вратата се отвори.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Сърцето на Джорджина заблъска лудо в гърдите й и съдовете върху таблата затракаха в същия такт. Тя се обърна рязко, очаквайки да се озове лице в лице с капитана на „Мейдън Ан“. Но на рамката на вратата се бе облегнал първият помощник. Лешниковите му очи се рееха някъде над главата й.
— Ама че си дребен. Странно, че не го забелязах по-рано, когато те наемах.
— Вие бяхте седнал, когато аз… — Останалата част от изречението спря на гърлото й. Мъжът улови брадичката й между палеца и показалеца си и бавно завъртя главата й настрани. Джорджина побледня като платно.
— Нито едно косъмче — промърмори пренебрежително мъжът.
Възмущението, което обзе малкия Джорджи, успя да разтопи ледената буца, заседнала на гърлото й.
— Аз съм само на дванадесет, сър — изсъска тя.
— Доста си дребен за годините си. Я виж, таблата е почти колкото теб. — Дясната му ръка провери здравината на рамото й. — Май нямаш и мускули…
— Още раста — отговори съкрушено Джорджина, вбесена до крайност от безсрамния оглед. — След шест месеца няма да ме познаете — предсказа тя и това отговаряше на истината. Тогава вече нямаше да има нужда да се преоблича.
— Сигурно джинсът ти е такъв…
В очите й се появи опасен блясък.
— Какво?
— Говоря за ръста. Какво си помисли, по дяволите? Не говоря за вида ти, защото двамата с брат ти изобщо не си приличате. — Очевидно развеселен, той избухна в гръмък смях.
— Много бих искала да зная какво е толкова смешно. Ние сме от различни майки.
— Аха. Имам чувството, че у теб има нещо испанско. Майките, значи. Но това още не обяснява защо не говориш шотландски като брат си.
— О, простете. Не знаех, че ще се наложи да изповядам целия живот, за да получа тази служба.
— Защо си толкова сърдит, малкият?
— Престани вече, Кони! — чу се дълбок глас, в който звучеше предупреждение. — Не бива да плашим детето още от първия ден.
— Така ли? — захили се щурманът и очите на Джорджина се присвиха в тесни цепки. Ето защо още от първия миг не можеше на понася този червенокос англичанин.
— Яденето ще изстине, мистър Шарп — погледна го предизвикателно тя, без да си дава труд да сподави остротата на гласа си.
— Тогава го внеси в кабината, по дяволите. Макар да се съмнявам, че капитанът иска да яде.
Нервността отново я завладя. Значи гласът, който ги бе прекъснал, беше на капитана. Как можа да забрави кой я очакваше зад тази врата! Той със сигурност беше чул разговора й с офицера, особено нахалните й отговори. Е, бяха я обидили, но въпреки това държанието й беше непростимо. Тя беше прост прислужник, а се държа с Конрад Шарп като равна… като Джорджина Андерсън, а не като Джорджи Макдонел. Още няколко такива постъпки, и можеше да свали шапката и да развие превръзката на гърдите.
Щурманът я покани с жест да влезе, после се обърна и я остави сама. Краката й натежаха като олово. Струваше й голямо усилие да направи дори една крачка в посока към капитанската кабина, после обаче буквално влетя през вратата и тръгна към тежката дъбова маса в стил Тюдор, поставена в средата на стаята.
Очите на Джорджина останаха втренчени в таблата. Тя я остани на масата, без да вдигне поглед. Забеляза едрата фигура зад масата, застанала пред стената е прекрасни прозорци от оловно стъкло, през които проникваше мека светлина. Тя продължаваше да държи очите си наведени и само по сянката можа да предположи къде е застанал капитанът.
Още вчера се бе възхитила на тези прозорци, докато се запознаваше с кабината и подготвяше всичко за пристигането му. Помещението щеше да се хареса дори на крал. Джорджина никога не бе виждала такава великолепна мебелировка, поне не в кораб на „Скайларк“.
Обзавеждането се състоеше изключително от уникати. До дългата маса беше поставено скъпоценно кресло в най-новия френски стил Ампир. Дървената му част беше изработена от обкован с месинг махагон, а дамаската с цвят на слонова кост бе украсена с прекрасен цветен мотив. Още пет подобни кресла бяха разположени из стаята: две пред прозорците, две пред и едно зад внушителното писалище с класическа дърворезба. Леглото беше великолепно произведение на италианския ренесанс, с изкусно резбовани дървени крака и табла, обградена от дъговидни колони. Матракът беше покрит с ослепително бяла завивка. Голям китайски шкаф от тиково дърво заменяше обичайния моряшки сандък; подобен шкаф баща й беше донесъл като подарък на майка й малко след сватбата от Далечния Изток Този тук беше богато инкрустиран с кехлибар, лапислазули и седеф. До скрина в стил Кралица Ана от опушено орехово дърво стоеше модерен абаносов часовник с месингов обков.