Нито дума не се изплъзна от устните й, макар че в гърдите й кипеше луд гняв. Само да си мълчи!
Джеймс с мъка потискаше смеха си. Тази жена умееше да се владее. При това му се бе наложило да измисли половината от задачите й, особено камериерските, защото той отдавна нямаше камериер. Но колкото по-дълго я задържаше в кабината си, толкова по-малко време щеше да й остане да общува с екипажа и те нямаше да имат случай да я разкрият. Никой не биваше да проникне в тайната й, преди самият той да определи момента. А това нямаше да стане скоро.
В момента обаче беше принуден да се държи на разстояние. Докато я наблюдаваше, легнала в леглото му, в гърдите му се надигаха опасни желания.
Овладей се, стари момко, опита се да си втълпи той. Ако ти не можеш, кой тогава?
Страхотен майтап, особено в положение като това. Беше минало много време, откакто някоя жена го бе възбуждала до такава степен. Самообладанието е детска игра, когато собствените ти чувства са притъпени от досада и пресищане — но тежко ти, ако започнат да се мятат като побеснели.
Междувременно Джорджина беше решила, че разговорът с капитан Малори, макар и забавен, не си струва да се ядосва. Освен това упоритото й мълчание може би щеше да го накара да се заеме с нещо друго, например, с управлението на кораба. Най-малкото можеше да напусне кабината и да й позволи да стори същото.
Само че стана съвсем различно. Капитанът очевидно се обезпокои от мълчанието й, защото стана, приближи се до леглото и се наведе над нея.
— Още си много блед — установи той. — Добре че те сложих в леглото, докато се успокои нервният ти стомах.
— О, да, капитане — съгласи се кротко тя.
— Как си сега? Още ли си нервен?
— Ни най-малко.
— Отлично! Позволявам ти да станеш. Но бавно. До следващото ядене няма да правиш нищо. Мисля, че най-добре ще бъде да поспиш.
— Но аз не съм…
— Пак ли започваш да спориш с мен? — прекъсна я той и гласът му предвещаваше буря. А почти я беше накарал да забрави колко е опасен…
— Прав сте, миналата нощ не можах да спя.
Това беше правилният отговор, защото лицето му веднага се разведри — макар това да не означаваше, че е станал по-любезен.
— Смятам, че си твърде млад за онова, което е вършил снощи екипажът. Е, какво не те остави да спиш?
— Крясъците на хората ви, капитане.
Джеймс я дари с ослепителна усмивка.
— Почакай само няколко години, момче. Тогава ще проявиш повече разбиране.
— Не съм толкова неопитен, колкото си мислите, капитане. Много добре знам с какво се занимават моряците, преди да отплават.
— Я виж ти, хлапакът имал някои познания!
Помни, че си малко момче, каза си ядосано Джорджина. И не се изчервявай!
— Разбира се — отговори кратко тя, без да й мигне окото.
И веднага видя как по лицето му се появи отново онзи дяволски израз — едната вежда се вдигна, в очите блесна цинична усмивка.
Беше подготвена за някои неща, въпреки това следващият му въпрос я накара да затаи дъх.
— Само си чувал… или говориш от собствен опит?
Джорджина пое възмутено въздух и за съжаление така се задави, че започна силно да кашля. Капитанът побърза да й се притече помощ и я потупа по гърба. Ребрата й буквално изпукаха под силните удари.
— Вижте какво, капитан Малори, опитът или неопитността ми в тази област нямат нищо общо с положението ми на борда. — Тя можеше да каже още някои неща на този безсрамник, но сухо подхвърленото „Прав си“ я накара да замълчи. Имаше късмет, защото отново беше на път да излезе от ролята си. Отговорите й издаваха повече разум, отколкото беше подходящ за дванайсетгодишен хлапак.
— Прости ми, Джорджи. Имам навика да правя пренебрежителни забележки, а твоята гневна реакция още повече ме подбужда. Не го вземай толкова навътре. И без това избухванията ти само ме забавляват.
Джорджина никога не бе заставала лице в лице с подобно безсрамие. В речта му нямаше и следа от разкаяние. Той нарочно дразнеше, гневеше я и я нараняваше. Да върви по дяволите! Беше много по-подъл, отколкото го смяташе досега.
— Не бихте ли престанали да ме дразните, сър? — По лицето й беше изписано напрежение.
Мъжът избухна в смях и довърши молбата й:
— И да се откажа от чудесните ти изблици на остроумие? Не, момчето ми, нямам намерение да се откажа от това удоволствие, дори само заради теб. И без това ми липсват забавления.
— Не изпитвате съчувствие, нали? Дори към болните деца! Следователно вече ме смятате за оздравял и мога да стана?