В сърцето й се надигна луд гняв. Проклятие, та той се бе забавлявал за нейна сметка часове наред! На всичкото отгоре прояви лицемерна загриженост за здравето й. Защо не се отърва по-рано! А сега… сега беше изцяло зависима от него — от язвителните му забележки и странното усещане в стомаха, причинено от докосването му. Нали бе признал доброволно, че с удоволствие докарва хората до ръба на отчаянието. Колкото и добродушна да беше, според собствената си преценка, нямаше да издържи дълго на ехидните му намеци. В един момент щеше да престане да се владее и да му зашлеви някой шамар. Или щеше да приложи някоя от обичайните женски тактики, която да я издаде. Какво щеше да стане тогава? При неговото дяволско чувство за хумор всичко можеше да се очаква.
Днес наистина нямаше късмет — и беше забравила обичайната си предпазливост. Страхливите й размишления бяха прекъснати от силен удар в ребрата. Тя се обърна като ужилена и нададе възмутен вик, който й донесе силна плесница. Неочакваният удар подкоси краката й и тя падна по гръб върху гредите. Беше по-скоро изненадана, отколкото замаяна, макар че ухото й пламна. Много добре знаеше каква грешка е извършила, затова последвалата канонада от ругатни, която се изсипа отгоре й, беше съвсем излишна.
— Още един нахален отговор и ще полетиш през борда, преди да си успял да се огледаш, дребосъко. И не смей да се изпречваш на пътя ми.
Проходът не беше толкова тесен, че да не е могъл да мине покрай нея. Джорджина побърза да отмести крака, защото той очевидно се готвеше да я отстрани от пътя си със силен ритник, вместо просто да я прекрачи.
През това време Конрад Шарп полагаше всички усилия да спре капитана, който бе забелязал случилото се и се канеше да скочи през парапета. Не му беше леко, защото трябваше да действа така, че капитанът да не отгатне намеренията му.
— Спри, Хоуки, най-лошото мина. Ако се намесиш…
— Да се намеся? Ще му изпочупя кокалите!
— Прекрасна идея — отзова се иронично Кони. — Не е особено умно да покажеш пред целия екипаж, че Джорджи не е обикновен прислужник, а се намира под твоя лична защита. По-добре веднага й смъкни шапката и я облечи в женски дрехи. Във всеки случай моряците много скоро ще разберат какво толкова особено има в това момче, та ти рискуваш да убиеш човек заради него. Защото юмруците ти непременно ще убият онзи нещастник, особено както си разгневен. Много добре го знаеш.
— Е, добре, тогава ще го пусна да мине по гредата.
След тази суха забележка Кони разбра, че капитанът се е вразумил, и с усмивка отстъпи крачка назад.
— По-добре се откажи. Нямаш причина да го накажеш толкова жестоко. Трябва да признаеш, че жената прояви нахалство. Всеки на борда би реагирал като Тидс, ако малкият му се озъби. Освен това долу се появи брат й. Той ще се справи сам.
Двамата загледаха напрегнато как Йън Макдонел се приведе към Тидс и с добре прицелен удар го запрати на палубата, също както той беше постъпил с Джорджина. После го сграбчи за мръсната риза и го вдигна във въздуха. Макар че изобщо не повиши глас, всеки на борда чу ясно недвусмисленото предупреждение.
— Ако още веднъж докоснеш момчето, ще те убия.
— Добре се справи, нали? — гласеше доволният коментар на Джеймс.
— Поне никой не се учудва.
— Един на нула за теб, Кони. Какво, по дяволите, прави малкият?
Джорджина се бе изправила и говореше тихо и сериозно с брат си, който продължаваше да стиска Тидс за ризата.
— Очевидно му обяснява как стоят нещата. Умно хлапе. Знае кой от двамата е виновен. Ако не се бе изпречила така несръчно на пътя му…
— Отчасти и аз съм виновен — подхвърли Джеймс.
— О, нима съм пропуснал нещо? Да не си заковал краката й за палубата?
— Днес се надпреварваме в остроумие. Но шегата настрана, не го намирам толкова смешно.
— Жалко, защото аз умирам от смях — ухили се Кони. — Е, вече съм сигурен, че благородството ще те погуби. Само ми кажи защо се чувстваш отговорен за нахалството й.
— И аз самият не знам — промърмори Джеймс, но лицето му се разведри. — Ако разбере, че съм я познал, със сигурност ще скочи през борда.
— Така ли каза?
— Не беше нужно — възрази капитанът. — И слепец би го разбрал по вида й.
— Ето че все още е тук, скъпи приятелю.
— Разбира се, че е — изръмжа Джеймс. — Но само защото я държах достатъчно дълго в каютата, за да я предпазя от възможни необмислени постъпки. Как мислиш, какво търси на палубата? Като е видяла как брегът изчезва в далечината, непременно е пожелала да ме види в ада.