— Е, поне едно е сигурно — тя никога вече няма да се пречка в краката на хората. Едно пламтящо ухо понякога прави чудеса.
— Да, но сега Тидс е настроен срещу нея. А и Арти, който още следобед щеше да я изрита в задника. Добре, че бях там. Само да беше чул с какъв тон разговаряше с него.
— Ти наистина ли мислиш, че това хлапе е изискана дама?
Джеймс сви рамене.
— Във всеки случай е свикнала да командва персонала. Или наистина е кобилка от добър обор, или изключително добре умее да имитира благородна дама.
Доброто настроение на Кони внезапно се изпари.
— По дяволите, това променя нещата, Хоуки.
— Глупости. Да не съм я пъхнал аз в тези панталони? Ти да не си мислеше, че имаме работа с пристанищна проститутка?
Смутеното мълчание на Кони беше достатъчен отговор. Джеймс сухо се усмихна.
— Не се прави на рицар, Кони, никак не ти отива. Както и на мен, впрочем. Нямам нищо против хлапакът да се окаже истинска принцеса, това не ме засяга. Засега той е обикновен корабен прислужник. Сам си е избрал тази роля, затова ще го оставим да я играе.
— Докога?
— Докато издържи. — Джеймс хвърли бърз поглед към шотландеца, който най-после бе пуснал Тидс на земята. — Гръм и мълния, той дори не го удари! Аз на негово място…
— …щеше да му изпочупиш костите, знам — въздъхна Кони. — Имам чувството, че приемаш нещата много надълбоко.
— Не е така. Но не позволявам да бият жена в мое присъствие.
— О, откога са тези благородни възгледи? Слушай, скъпи Джейми — продължи примирително той, — защо не запазиш този убийствен поглед за екипажа си? Не, няма нищо — побърза да се поправи той, когато Джеймс заплашително направи крачка към него. — Вземам думите си назад. Герой като теб се задоволява с всяка жена.
— Не съм стигнал чак дотам.
Доброто настроение на Кони мигновено се възвърна, особено след като забеляза уплахата, изписала се по лицето на приятеля му.
— И аз не съм. Особено ако проявявам твоята чувствителност.
— Чувствителен, аз? Само защото искам да набия онзи насилник?
— Виждам, че трябва отново да ти напомня една малка подробност: Тидс няма и понятие, че е ударил жена.
— Няма никакво значение, но получаваш още една точка. Значи може да бие деца? Тази гледка също е непоносима за мен. И преди да отвориш проклетата си уста, за да защитиш онзи отвратителен тип, по-добре помисли дали той щеше да отстрани от пътя си по същия начин и Макдонел.
Макар и неохотно, Кони призна:
— Съмнявам се.
— Виждаш ли! Защо тогава продължаваш да настояваш, че не е нужно да наказвам Тидс? Особено след като Макдонел се оказа едно голямо разочарование…
— Жената го накара, повярвай.
— Все ми е едно. Обаче следващия път, когато Тидс застане на пътя ми, ще го посъветвам да си потърси молитвеник.
Джеймс имаше предвид пемзата, която моряците привързваха към дланите и коленете си, за да изстържат ъгълчетата на палубата, до които не достигаше голямата бърсалка. Обикновено изчакваха да завали голям дъжд и гредите да се напоят с вода, за да не я мъкнат на ръце, после наръсваха палубата с пясък и започваха да стържат, докато светнеше от чистота. Най-омразната работа на борда беше да пълзиш по дъските на колене, за да почистваш труднодостъпните ъгли.
— Наистина ли ще го накараш да остърже палубата до блясък? — учуди се недоверчиво Кони.
— Разбира се, най-малко в продължение на четири вахти… една след друга.
— Това е сурово наказание, Хоуки. След шестнайсет часа чистене няма да му остане кожа по коленете. Отвсякъде ще тече кръв.
Тази перспектива изобщо не трогна капитана, нито го накара да промени намерението си.
— Точно така. Но поне костите му ще останат здрави.
— Надявам се, че си наясно колко ще се ядоса момъкът? Това ще го настрои още повече срещу момчето.
— В никакъв случай. Ти със сигурност ще намериш нещо, което заслужава мекото наказание, което ще му наложа. Например мръсната му риза. Я виж как се е омачкала от юмруците на Макдонел. Все едно какво ще измислиш. Ти ще бъдеш човекът, към когото ще се насочи омразата му, не Джорджи.
— Много благодаря — промърмори иронично Кони. — Вече си доволен, нали? Другите двама също се оттеглят.
Джеймс видя как братът и сестрата Макдонел тръгнаха към предната палуба. Джорджи притискаше с ръка пламналото си ухо.
— Много се съмнявам, че са приключили с него. Аз поне не съм. А сега те моля да не ме нервираш повече с приказките си. Или ще чисти палубата, или ще опита кожения камшик. Щом говорим за проливане на кръв…