ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
— Пак ли започваш да се оплакваш от онзи побойник? Толкова силно ли те удари? Аз щях да му дам да се разбере…
— Говоря за капитана — изсъска Джорджина, докато двамата отчаяно търсеха тихо местенце, където да разговарят необезпокоявани. — Представи си, капитанът е същият онзи здравеняк, който онази нощ ме измъкна от таверната.
Мак спря като закован.
— За русия лорд ли говориш? Той ли е здравенякът?
— Да, и е капитан на нашия кораб.
— Това не е добре.
Спокойният му отговор я ядоса.
— Мак, не ме ли разбра? Капитан Малори е човекът…
— Чух те добре. Защо тогава си на свобода — или той още не те е видял?
— Видя ме, но не ме позна.
Мак вдигна смаяно вежди, не толкова от изненада, колкото от тона, с който бяха казани последните думи.
— Сигурна ли си, че наистина те е видял?
— Огледа ме от главата до петите — увери го тя. — Чисто и просто не ме позна.
— Е, не го приемай толкова навътре, Джорджи. Онази вечер двамата бяха дошли по своя работа. Освен това бяха порядъчно пийнали. След такава пиянска нощ някои мъже не помнят дори името си.
— Така си помислих и аз. Не го приемам лично. — Джорджина сърдито смръщи носле и забързано продължи: — Напротив, дори усетих облекчение… след като преодолях първата уплаха. Но това още не означава, че няма да ме заподозре. Особено сега, след като видя и теб.
— Това би могло да се случи — промърмори замислено Мак и лицето му се помрачи. После хвърли кратък поглед през рамо в посока Англия, която вече беше само петънце на хоризонта.
— Вече е късно. — Джорджина изрази мислите му в думи.
— Така е — съгласи се мъжът. — Ела с мен, тук има твърде много любопитни уши.
Той я поведе не към предната палуба, а надолу към средната, където беше работното място на щурмана и бяха струпани резервни въжета и такелаж. Джорджина се отпусна уморено върху купчината грижливо навити въжета и втренчи поглед в Мак, който напрегнато размишляваше. Шотландецът ходеше напред назад, въздишаше дълбоко и от време на време цъкаше с език.
Както бе обещала, Джорджина се упражняваше в търпение — цели пет минути, — но после не издържа.
— Кажи какво ще правим сега!
— Аз ще се опитам да избягвам онзи тип, колкото се може по-дълго. Освен това ще си пусна брада, за да променя физиономията си.
— Това е добра идея — засия тя. Но само след миг лицето й потъмня. — Това решава само един-единствен проблем.
— Мислех, че няма друг?
Тя заклати глава и уморено се облегна на водонепроницаемата преграда.
— Има. Трябва да намерим начин да се държа по-далече от него.
— Това е невъзможно, малката, освен ако не се престориш на болна. — Доволен, че е разрешил и този проблем, Мак засия. — Ти и без това не се чувстваш добре, нали?
— Не е толкова просто, Мак.
— Напротив, напротив.
Тя отново поклати глава.
— Ако можех да спя на предната палуба, както смятахме първоначално, все щях да измисля нещо. Но вече получих други нареждания. — Тя въздъхна и прибави: — С безкрайното си великодушие капитанът ми предложи да споделям кабината му.
— Какво!?
— Едва не полудях, но онзи мръсник настоява. Искал да бъда винаги до него, в случай че през нощта има нужда от услугите ми, мързеливец проклет! Но какво друго може да се очаква от разглезен английски лорд?
— Щом така стоят нещата, по-добре е да му кажем истината.
— Какво!? — Този път тя беше смаяната. — Сигурно не говориш сериозно?
— Напротив, мила. Няма да позволя да спиш в една каюта с напълно непознат за тебе мъж. Само през трупа ми!
— Но той ме смята за момче!
— Това няма значение. Само си помисли за братята ти…
— Те никога няма да го узнаят — прекъсна го решително Джорджина. — За Бога, ами ако кажеш истината на Малори и той въпреки това настоява да спя при него? Тогава Бог да ми е на помощ!
— Няма да посмее! — изръмжа Мак.
— Така ли мислиш? — възрази тя. — Нима забрави кой е капитанът? На своя кораб той е господар и ако не се подчиниш, ще те окове във вериги, без да му мигне окото.
— Само един насилник би извършил подобно нещо.
— Прав си, но откъде знаеш, че той не е точно такъв? Да не искаш да изложиш на риск добродетелността ми само с неясната надежда, че у него има поне искрица чест? Аз не.
— Но, малката…
— Говоря сериозно, Мак — не се предаваше Джорджина. — Няма да му кажеш нито дума. Ако някой ден ме разкрият, ще имам възможност да разбера почтен ли е този мъж или не. Честно казано, съмнявам се. Самото спане в кабината му е най-малката ми грижа. По-трудно ще ми е по цял ден да го търпя наблизо. Не можеш да си представиш колко отвратителен е понякога. Доставя му дяволско удоволствие да проявява безсрамие и нахалство. Призна ми, че това е едно от главните му забавления.