— Какво?
— Да, правилно ме разбра. Доставя му удоволствие да притиска другите хора до стената и да ги унижава. Гледа на тях като на пеперуди, а циничните му забележки са иглите, на които ги набожда.
— Не преувеличаваш ли малко, Джорджи?
Разбира се, че преувеличаваше, но никога нямаше да го признае. Ако наистина беше момчето, за което я смяташе капитанът, държанието му нямаше да й прави впечатление. На всички кораби по-старите се забавляваха да задяват по-младите. А неприличните теми бяха нещо обичайно между мъже. Нали самата тя бе подслушвала неведнъж разговорите между братята си?
За щастие в този миг вратата се отвори с трясък и Джорджина не успя да отговори. Един млад матрос се втурна вътре, видимо облекчен, че е намерил щурмана.
— Топселът се вее на вятъра и заплашва да се разкъса, сър. Мистър Шарп ме изпрати да донеса нов, тъй като не можа да ви намери.
— Аз ще се погрижа, момче — отговори рязко Мак и се обърна да потърси подходящо въже.
Младежът побърза да изчезне и Джорджина въздъхна, тъй като знаеше, че Мак има по-важни работи за вършене и няма да се занимава повече с нея. Въпреки това не можеше да прекъсне разговора на това място и да го остави загрижен за положението й.
— Ти си напълно прав, Мак. Сигурно преувеличавам, но просто не мога да понасям този човек. Всъщност той не е чак толкова лош. Сам ми каза, че след няколко дни вече няма да ме забелязва. Мисля, че просто е искал да ме изпита и сега ще ме остави на мира.
— А ти ще направиш всичко възможно в най-скоро време да престане да те забелязва.
— Точно така. Даже няма да плюя в супата, преди да му я сервирам. — Джорджина се ухили широко, за да му покаже, че само се шегува. Мак обаче направи ужасена физиономия, за да покаже, че е разбрал. Двамата избухнаха в смях и Мак тръгна към вратата.
— Ще дойдеш ли с мен?
— Не — отговори решително тя и потърка пламналото си ухо. — На палубата е много по-опасно, отколкото очаквах.
— Май идеята ти не беше особено блестяща — промърмори съжалително Мак, намеквайки за твърдата й решителност да работи по време на обратното пътуване. Всъщност първоначалната идея беше негова и в този момент много му се искаше никога да не му е хрумвала. Ако нещо се случеше с Джорджина…
Тя обаче се усмихваше и дори за миг не помисляше да го изкара отговорен за сегашното им положение. Просто беше лош късмет, че един англичанин, и то стар познат, беше собственик и капитан на този кораб.
— Всичко е наред, Мак. Вече сме на път към дома и това е най важното. Трябва да стискаме зъби и да се усмихваме, нищо повече. Все някак ще се справя, Мак, не се тревожи за мен. Обещах ти да се упражнявам в търпение, не помниш ли?
— Добре, добре — изръмжа шотландецът. — Нали няма да го забравяш, когато си с него?
— Да, разбира се. А сега върви, преди да е дотичал още някои заради проклетия топсел. Аз ще поседя малко тук. И без това ще му трябвам чак за вечеря.
Мак кимна и излезе. Джорджина се разположи удобно върху две ролки дебели въжета и облегна глава на водонепроницаемата преграда. После въздъхна и си припомни всички събития през този вълнуващ ден. Обезпокояващото й заключение беше, че по-лошо не може и да бъде. Малори… как ли му беше първото име? Джеймс Малори — не можеше да понася нито мъжа, нито името. Бъди честна, Джорджина, не можеш да понесеш дори погледа и при всяко докосване ти става лошо. Не, тя не го харесваше, не се чувстваше добре в негово присъствие и не само защото беше англичанин. Но какво друго й оставаше, освен да стисне зъби и да се помъчи да се държи прилично? Тя се прозина уморено и разтърка мястото, където превръзката на гърдите се бе врязала в кожата й и я болеше. Имаше огромното желание да свали превръзката поне за няколко часа, но затова не можеше и да се мисли. Ако я разкрият, положението ще се влоши още повече, защото единствен капитанът имаше право да определи по-нататъшната й съдба. Отдаде се на леката дрямка и устните й се разтегнаха в самодоволна усмивка. Този мъж беше отблъскващ, но беше и глупав. Колко лесно се остави да го заблуди. Такъв дръвник, беше последната й злобна мисъл.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
— Джорджи!
В съня главата й беше паднала напред и когато Джорджина се събуди и скочи като ужилена, се удари силно в преградата. Навитата под шапката коса смекчи малко сблъсъка, въпреки това тя доста време гледа като замаяна Мак, който не преставаше да я разтърсва за рамото. Още преди да го изругае, той изгърмя: