Клатейки глава, той седна в салона и придърпа по-близо гарафата с бренди. Надяваше се няколко силни питиета да го приближат до верния отговор. Не, тази венчавка не беше сключена от любов. След като през всичките тези години, през които двамата с Антъни преследваха слабия пол, брат му никога не се подаде на това глупаво чувство, Джеймс смяташе, че Антъни е също така добре имунизиран срещу него, както той самият. Необходимостта от наследник също не беше достатъчно основание, защото наследяването на титлата отдавна беше осигурено. Джейсън, най-старият брат, имаше голям син, Дерек, който уверено вървеше по стъпките на вуйчовците си. Едуард, вторият брат от семейство Малори, имаше пет деца, вече на възраст за женитба, с изключение на малката Еми. Самият Джеймс също имаше син — макар и незаконен, за съществуването на който бе узнал едва преди шест години. Дотогава не подозираше, че има дете, отгледано от майката в кръчма и продължило да работи там след смъртта й. Джереми беше седемнадесет годишен, но по нищо не отстъпваше на баща си в склонността към лудории. Не, Антъни не бе принуден да се ожени от грижа за продължението на семейството.
Джеймс се разположи удобно на дивана, който за съжаление беше твърде малък за ръста му. Продължавайки да разсъждава, той насочи мисълта си към новобрачните и заниманията им на втория етаж: съвършено лице, чувствени устни, които се извиваха в подигравателна усмивка — тези прелести не можеха да бъдат отречени на младата дама. Въпреки това не намираше приемливо обяснение за внезапното решение на Антъни. Да сключи брак — той самият никога нямаше да извърши такава грешка. Все пак трябваше да признае, че щом Антъни е решил да се гмурне дълбоко в нещастието, по-добре е да го направи с такава прекрасна жена като Рослин Шедуик. Не — от днес тя беше вече Малори, но въпреки това бе жена от класа.
Самият Джеймс също си беше поиграл с мисълта да прелъсти Рослин, въпреки, или може би точно заради това, че брат му също я ухажваше. Това не беше нещо необикновено. През дългите години необуздан живот двамата много пъти бяха насочвали стрелите си към една и съща жена. За тях това беше нещо като спорт: побеждаваше онзи, който пръв получаваше недвусмислени аванси от дамата. Антъни беше наистина забележителен мъж и бедните дами никога не можеха да му устоят — също като на Джеймс.
Двамата братя бяха напълно различни на външен вид. Антъни беше по-висок, по-строен и беше наследил тъмния тен на баба им, черните й коси и кобалтовосини очи. Също като Рийгън и Еми — и Джереми, синът на Джеймс. Приликата на момчето с Антъни беше направо компрометираща. Джеймс, напротив, приличаше повече на семейство Малори. Рус, със зелени очи и фигура на професионален боксьор. Едър, рус, внушителен — така го описваше Рийгън.
Джеймс се усмихна и се замисли за милата си Рийгън. Единствената им сестра Мелиса почина рано. Малката й дъщеря едва беше навършила две години. Двамата с Антъни взеха детето под свое покровителство и го възпитаха заедно. А сега тя беше омъжена за онзи негодник Идън и той не можа да стори нищо, за да го предотврати. Макар и с голяма неохота, трябваше да признае, че въпреки всички очаквания Идън се оказа образцов съпруг.
Още един съпруг. И всичко това заради Антъни! Идън поне имаше извинение — той обожаваше Рийгън. Но Антъни обожаваше всички жени. Джеймс вече беше навършил тридесет и шест, но до днес нито една жена не успя да го убеди да подложи глава под хомота на брака. Люби и изчезвай — такъв беше открай време девизът му в отношенията с жените. Той вярваше в това и възнамеряваше да му остане верен и през следващите години.
ГЛАВА ТРЕТА
Йън Макдонел, американец второ поколение, не можеше да отрече шотландското си наследство — коси с цвят на морков и мънкащ изговор. Макар че беше лишен от типичния шотландски темперамент. За своите четиридесет и седем години бе успял да запази спокойствие и разум, макар че през изминалата вечер и последвалата я сутрин търпението му бе подложено на сериозно изпитание от най-малкия член на семейство Андерсън.
Като съсед на Андерсънови Мак познаваше всичките им деца. И в продължение на тридесет и пет години бе обикалял света с корабите им. Беше само на седем години, когато старият Андерсън го нае да чисти кабината му, но с течение на времето се издигна до първи щурман на „Нептун“, кораба на Клинтън Андерсън. Десетки пъти отказа да бъде повишен в капитан. Също като най-младия брат на Джорджина, Бойд, Мак предпочете да се откаже от този пост, който се ползваше с неограничен авторитет — макар че Бойд със сигурност щеше да му се подчини. Преди пет години Мак приключи с плаването в открито море, но не престана да се занимава с корабите; новата му задача беше да се грижи за пристигащите в родното пристанище кораби на „Скайларк“ и да ги подготвя за следващото плаване.