Даде си кураж и изпъна гръб. От какво толкова се страхуваше? Колко пъти беше виждала братята си в банята, във всички възрасти. Подаваше им кърпите, миеше им косите; даже къпеше и Бойд от глава до пети, когато ръцете му бяха изгорени. Е, тогава тя беше на шест, а той на десет години, но все пак можеше да твърди, че е виждала гол мъж. Живееше под един покрив с петима братя и беше истинско чудо, че през всичките тези години тази неловка гледка й бе спестена.
— Джорджи…
— Идвам, за Бога! Прощавайте, исках да кажа… — Тя се вмъкна зад паравана. — Какво мога да направя за вас?
Божичко, не беше същото! Той не беше като братята й. Насреща й стоеше едър, добре оформен, чужд мъж. Силните мускули опъваха кожата. Мократа коса не беше залепнала за главата, защото беше твърде гъста, само няколко упорити кичурчета се виеха над челото. Заприлича й на бивол, но само поради размерите си. Беше изключително широкоплещест, всичко по него беше силно и здраво. Съмняваше се, че ще открие дори едно меко място, с едно изключение може би… Тази вълнуваща мисъл я накара да пламне от срам и да се помоли от сърце той да не забележи изчервяването й.
— Какво по дяволите ти става, млади човече? — Сгреши, че не се появи веднага. Затова втренчи поглед в пода, най-сигурното място за момента, и се опита да изобрази подчинение.
— Много съжалявам, сър. Следващия път ще побързам.
— Съветвам те да спазиш обещанието си. Дръж… — Кърпата и сапунът плеснаха точно на гърдите й. Сапунът се изтърколи на земята и тя едва успя да задържи кърпата. Джорджина ужасено за таи дъх.
— Искате нов ли? — попита с надежда тя.
— Не — изръмжа мъжът. — Ела и ми изтрий гърба.
Тя очакваше подобно нещо. Но не, не можеше да го направи. Да се доближи само на крачка от голото му тяло и да го докосне — не, в никакъв случай. Ти си момче, Джорджи, а той е мъж. За него е нормално да му изтъркаш гърбината.
— Плесницата май те е направила глух?
— Да… Искам да кажа, не, капитане — заекна тя. — Денят беше много напрегнат за мен и…
— И нервното напрежение е изтощило докрай малката ти душица. Разбирам. Измий ми гърба и можеш веднага да си легнеш.
Джорджина шумно пое въздух и го задържа. Тайно се надяваше тази горчива чаша да я отмине, но не би. Е, добре, ще изтърка проклетия му гръб! Нямаше друг избор. Но ще му смъкне кожата…
Сапунът беше на края на ваната, тя се приведе и го вдигна. Междувременно мъжът се бе навел силно напред и бе изложил на показ гърба си — в цялото му ширина и… мъжественост. Беше изляла във ваната осем кофи вода, но тя стигаше само до бедрата му и дори не беше покрита със сапунена пяна. Имаше наистина красив задник…
Джорджина се улови, че е застанала като вкопана и го зяпа. Не знаеше колко време беше минало, но сигурно не много, защото той щеше да побърза да я скастри.
Толкова се ядоса на себе си, а и на развратника, който я принуждаваше да върши такива неприлични неща, че плесна с все сила кърпата във ваната, извади я и я натърка със сапун, достатъчен да измие поне десет мъже. Започна да мие гърба му, без да си прави труда да внимава. Мъжът не промълви нито дума, но кожата му се покри с червени ивици и Джорджина едва не го съжали.
Намали темпото и с учудване усети как гневът й постепенно се разсейва. Наблюдаваше с възхищение настръхването му, когато докосваше някои по-чувствителни места, и сапунените мехури, които се пукаха по бронзовата кожа. Кърпата беше съвсем тънка, само лъх между ръката й и кожата му. Без да забележи, тя търкаше все на едно и също място.
После стана нещо неприятно: яденето, което набързо бе погълнала в кухнята, докато чакаше да се стопли водата, започна да къркори в корема й и тя нито за миг не се усъмни, че я хваща морска болест. Ала предпочиташе да умре, вместо да повърне още веднъж в негово присъствие.
Какво да правя? Всеки път, когато съм близо до него, ми става лошо. Дано пристъпът отмине бързо. Трябваше да отмине.
— Добре ли е така, сър? — попита тя и му подаде кърпата.
Мъжът не я пое.
— Не съвсем, момче. Защо не слезеш малко по-надолу?
Очите й се разходиха по гърба му, стигнаха до мястото, където почваше задникът му и тя се запита дали вече го е измила там или не. Все едно, изтърка силно и тази част на тялото му, зарадвана, че водата е вече мътна и й спестява неприятната гледка. Работеше съвестно, за да не й се скара отново, и дори потопи ръка във водата, за да измие и седалището му. Трябваше да се наведе над ръба на ваната, за да го достигне, и вдъхна дълбоко аромата на косите му, на чистото голо тяло — и чу потиснат стон.
Скочи като ужилена и се олюля към стената. В същия момент мъжът се обърна и я изгледа с искрящи от гняв очи.