— Простете — измънка уплашено тя. — Не исках да ви причиня болка, кълна се.
— Успокой се, Джорджи. — Мъжът й обърна гръб и сведе глава към коленете си. — Това е просто едно малко… схващане. Не разбираш от тези неща. Хайде, върви, ще се справя и сам.
Джорджина стъписано прехапа устни и си каза, че в гласа му звучеше истинска болка. Трябваше да се зарадва, че го е заболяло, но не можа. По някаква незнайна причина усети потребност да… Какво да? Да облекчи болката му? Май наистина не беше с всичкия си. Обърна се рязко и буквално излетя от кабината.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Джеймс пиеше вече втора чаша бренди, когато Джорджи най-после се върна. Той отново контролираше чувствата си и с усмивка си припомняше колко го възбуди неволното докосване на това момиче. Така е, който копае гроб другиму… Всъщност тя трябваше само да го измие, да му подаде хавлията и да му помогне да облече халата — много му се искаше да види как нежните й страни поруменяват. Вместо това той беше този, който едва не застана пред нея с поруменяло от срам лице, надигайки се от ваната. Никога досега не бе изпитвал срам от естествената реакция на тялото си, този път също нямаше от какво да се срамува. Но тя щеше да помисли, че възбудата му е причинена от момче!
По дяволите, игричката не беше толкова проста, колкото му изглеждаше първоначално. Все пак предимството беше на негова страна, а тя висеше между вятъра и водата, както гласеше един хубав израз. Нейното положение беше много по-трудно. Много добре си бе представял как ще я омае с мъжествеността си и ще я възбуди дотолкова, че тя ще смъкне шапката от главата си и ще го умолява да я люби. Прекрасно щеше да бъде: разбира се, той щеше да играе ролята на нищо неподозиращия, невинен мъж, прелъстен от похотливия си прислужник. Той щеше да се отбранява, тя щеше да се топи от жажда по тялото му, докато накрая джентълменът щеше да се примири с неизбежното.
Как обаче ще приведе в изпълнение този умен план, когато всеки път, щом усетеше близостта й, малкият Джеймс дръзко надигаше глава? Ако го забележи, тя непременно ще си помисли, че капитанът проявява предпочитание към момчета и това със сигурност нямаше да я възбуди. По-скоро ще я отврати. По дяволите, трябваше да я накара сама да се разкрие, за да не му хрумват такива глупави мисли.
Проследи как малката се движи през стаята и се отправя към определения й ъгъл с торба подмишница и преметната през рамо койка. Торбата беше претъпкана и съдържаше много повече от това, което момчетата обикновено мъкнат със себе си. Може би носеше в багажа си някоя и друга рокля или дреболии, които щяха да му помогнат да разгадае тайната й.
Тази вечер беше направил още няколко стъпки към решението на задачата. Кони я бе чул да говори на най-чист моряшки жаргон от предната палуба. Само човек, запознат с корабите и корабоплаването, познава и използва такива съкращения. А тя му бе заявила най-нахално, че не разбира нищичко от кораби!
Освен това наричаше брат си „Мак“. Тази малка подробност го накара да проумее, че шотландецът не й е роднина. Приятелите и познатите със сигурност наричаха Макдонел „Мак“, но семейството щеше да се обръща към него на малко име, и то галено. В никакъв случай „Мак“, защото това беше семейното им име. Все пак малката имаше братя, това стана ясно, защото на няколко пъти ги бе споменала, без да се замисля, просто се бе разбъбрила. Какъв й беше тогава шотландецът? Приятел, любовник… или съпруг? Господи, дано не й беше любовник — от съпрузите той не се страхуваше. Даже да бяха дузина, това му беше безразлично. Любовникът обаче беше нещо сериозно, защото той трябваше да заеме мястото му.
Джорджина усети как погледът му пари гърба й, докато окачваше койката си. Беше го видяла да седи зад писалището, но не я бе заговорил и тя не се обръщаше към него. Един поглед беше напълно достатъчен.
Беше облечен със смарагдовозеления халат. Никога по-рано не й бе направило впечатление колко чудесен е този цвят, когато го носи подходящ човек. Той подчертаваше зелените му очи и копринения блясък на кожата, която надничаше изпод дълбокото деколте. Кичур златни косми искреше на светлината на лампата, едната гърда до другата, от началото на шията до… много надолу.
Джорджина нервно подръпна високата си якичка, за да може да диша; тази вечер в кабината беше много задушно. Дрехите й тежаха, а превръзката, която стягаше гърдите й, едва не я убиваше, въпреки това не посмя да се съблече, свали само ботушите си. Седна на пода, за да ги събуе, и внимателно ги постави до стената.