Джорджина простена и мъжът осъзна, че не е в състояние да й помогне. Затова грабна ботушите си, изскочи от стаята и отново блъсна вратата. Кой знае как щеше да завърши тази игричка. Някои жени са ужасно проклети в това отношение и никога не прощават на мъжа, заварил ги в неудобна ситуация.
По дяволите, как ли щеше да реагира тя? Да отмине случилото се с усмивка, да се влачи три дни със зачервени от срам бузи или да се скрие под най-близкото легло и да откаже да излезе? Дано не е някоя от онези нежни душици! Нахалството й доказваше, че притежава известна доза дързост, макар да не беше съвсем сигурен в това. Обзе го неприятното предчувствие, че след постигнатия миналата нощ успех сега е претърпял поражение.
Джорджина нямаше никакво намерение да се скрие под леглото. Според нея имаше само три възможности: или веднага да скочи през борда, или да прави компания на плъховете в трюма до края на плаването, или — просто да убие Джеймс Малори. Последната възможност й изглеждаше все по-привлекателна. Но когато след малко се качи на палубата, чу как капитанът раздава наляво и надясно напълно необосновани наказания, или, както се изрази един матрос, защото някоя бълха го е ухапала по черния дроб. Нещо го беше разсърдило и той изливаше гнева си върху всеки, имал глупостта да пресече пътя му.
Руменината бавно изчезна от бузите й. Върна се в каютата с топлата вода за бръсненето на Негово лордство, убедена, че той се е смутил повече от нея… ако това изобщо беше възможно. Никога не бяха наранявали чувствителността й толкова безогледно и ако той също беше получил своето, тя щеше да преживее позора.
Всъщност не беше очаквала подобна чувствителност от него. Точно погледнато, самата тя беше предизвикала първоначалното му държание с детинските си постъпки. Той очевидно съзнаваше, че с последното си появяване я е наранил много по-дълбоко, отколкото с всички подигравки досега, и се срамуваше. Пада му се!
След малко вратата се отвори внимателно и Джорджина едва не избухна в смях, когато капитанът на „Мейдън Ан“ предпазливо провря глава в каютата, за да се увери, че въздухът е чист.
— Е, готов ли си да ми прережеш гърлото със собствения ми бръснач?
— Не съм чак толкова несръчен.
— И аз се надявам да е така. — Смущението, което се излъчваше от него въпреки подчертаната небрежност, с която се движеше, не беше лишено от комичност и всъщност не подхождаше на мъж от неговия калибър. Джорджина бе приготвила приборите за бръснене на масата, сапунът се пенеше в една купичка, а дузина кърпи бяха струпани наблизо. Капитанът се бе забавил повече от десет минути и тя имаше време да подреди стаята, да оправи леглото му, да свие койката си и да събере дрехите за пране. Закуската още не беше готова, но О’Шон вече се трудеше усърдно.
Капитанът огледа изпитателно приборите за бръснене и промълви:
— Все пак мисля, че не ти е за първи път.
— Само съм гледал как го правят братята ми.
— Е, все пак е по-добре от нищо. Започвай. — Той съблече ризата си и небрежно я захвърли на леглото, после зае място до масата. Джорджина го гледаше ужасено. Не очакваше, че ще се съблече наполовина гол, за да го обръсне. А и не беше нужно, защото тя нарочно беше подготвила най-големите хавлиени кърпи, за да завие раменете му. По дяволите, въпреки това щеше да ги използва.
Но когато понечи да го обвие с една от тях, той я отблъсна.
— Да не искаш да се задуша?
Идеята да му пререже гърлото й харесваше все повече и ако начинанието не беше толкова рисковано, веднага щеше да го осъществи. Тази гола кожа, която през цялото време отклоняваше вниманието й и я смущаваше… Всичко можеше да се случи — по невнимание, разбира се.
Трябваше да го обръсне. И колкото по-бързо, толкова по-добре. Защото познатото гадене вече се надигаше в стомаха й и правеше положението още по-лошо. Не гледай настрана. Джорджи, съсредоточи се само върху брадата му!
Тя се отдръпна от него и започна да го сапунисва, но при бръсненето трябваше да застане по-близо. Стисна зъби и се съсредоточи върху бузите му — или поне се опита, защото той я гледаше право в очите. Когато погледите им случайно се срещаха, пулсът й веднага се ускоряваше, но мъжът не отместваше очи. Тя обаче бързаше да погледне встрани, макар че горящият му поглед се впиваше още по-силно в лицето й и то пламваше.
— Престани най-после да се изчервяваш — укори я с усмивка капитанът. — Голият задник не означава нищо между мъжете, не е ли така?
Тя изобщо не мислеше за това. Лицето й пламна още повече. Защо най-после не изоставеше тази тема?
— Все пак кабината е моя — изръмжа недоволно мъжът. — Въпреки това ти поднасям извиненията си. Но като те видях, помислих, че на гърнето е седнало момиче.