След като старият Андерсън почина преди петнадесет години и жена му не закъсня да го последва, Мак стана нещо като втори баща на осиротелите деца, макар да беше само със седем години по-стар от Клинтън. Мак открай време беше в много добри отношения със семейството; той беше наблюдавал израстването на децата, беше им давал добри съвети, когато старият господин плаваше по море и бе научил момчетата, а и Джорджина, на всичко, което трябваше да знаят за морето и корабоплаването. За разлика от баща им, който се задържаше в къщи не повече от два месеца в годината, Мак прекарваше у дома поне по шест месеца, преди морето да го привлече отново.
Както при много други семейства, чиито бащи предпочитаха пътуването по море пред семейното огнище, и при Андерсънови раждането на децата беше съобразено с разписанието на корабните линии. Клинтън беше първороден син и сега беше на четиридесет години. Уорън се роди след пет години, когато баща му се завърна от четиригодишно плаване в Далечния Изток. Следващият беше Томас, който дойде на бял свят четири години след Уорън. След още четири години се появи Дрю. Раждането на Дрю беше единственото, на което старият Андерсън имаше възможност да присъства и то само защото тежка буря повреди кораба му и го задържа цяла година в пристанището. По време на това дълго чакане бе заченат и Бойд, който се роди само единадесет месеца след Дрю.
Минаха още четири години, преди да се появи Джорджина, единственото момиче в семейството. За разлика от момчетата, които щом достигнеха определена възраст, заменяха домашното легло с койка на борда на някой от корабите на „Скайларк“, Джорджина предпочете да остане на сушата и да чака с нетърпение завръщането на братята си. Нищо чудно, че Мак се гордееше толкова много с това момиче. Той бе прекарал много повече време с нея, отколкото с момчетата. Мак я познаваше много добре, познаваше и обичайните хитрости, с които малката всеки път успяваше да наложи волята си. Всъщност той трябваше да прозре от самото начало последния й замисъл и да го предотврати. Но момичето вече стоеше до него на тезгяха, и това в една от най-мръсните пристанищни дупки на крайбрежието.
Ако нещо беше в състояние да успокои поне малко Мак, това беше безпомощното признание на Джорджина, че този път е отишла твърде далеч в своенравието си. Въпреки ножа, който бе скрило в ботуша си, момичето беше неспокойно като млад спаниел. С дяволската си упоритост тя бе настояла да остане в кръчмата, докато се появи мистър Уилкокс. Слава Бог, бе положила усилия да прикрие женствените си форми под груби мъжки дрехи.
Мак тайно се надяваше, че именно проблемът с облеклото ще отклони момичето от намерението му да го придружи на срещата. Но сбърка. Още същата нощ Джорджина опустоши близките въжета с пране и на другата сутрин гордо му представи новото си одеяние — тъкмо когато се канеше да й заяви, че е наложително да се преоблече като мъж, но за съжаление им липсват пари за това.
Красивите й ръце бяха пъхнати в мърляви ръкавици, толкова големи, че не бяха в състояние да държат каната с ейл, която бе поръчал Мак. Старият, кърпен панталон се изпъваше опасно върху стройните бедра, но ако не вдигаше ръцете си, избелялото от пране яке щеше да покрива тази опасна част от тялото. Беше обута с чифт от собствените си ботушки, най-старите, които биха направили чест на всеки скитник. Прекрасните кестеняви къдрици бяха скрити под голяма вълнена шапка, нахлупена ниско над челото.
Преоблечена така, Джорджина изглеждаше наистина мизерно. Затова пък почти не се отличаваше от останалата пристанищна паплач, за разлика от Мак, чието облекло, макар и не особено елегантно, все пак беше значително по-добро по качество от това на моряците — поне до появяването на двамата наконтени благородници.
Разговорите в кръчмата внезапно затихнаха и отстъпиха място им заплашителна тишина. Джорджина се осмели да прошепне една чуто:
— Какво става?
Вместо да отговори, Мак я ощипа по ръката да млъкне. Минаха няколко напрегнати секунди, докато постоянните гости на кръчмата оценят новодошлите. Скоро повечето решиха, че е по-добре да не им обръщат внимание и да продължат да се наливат. Те подеха отново обичайните си разговори и в кръчмата се надига гълчава. Мак хвърли бърз поглед към Джорджина, която се взираше със сведена глава в каната с бира, за да не прави впечатление.