— Неприятни ли са усещанията ти? — осведоми се подчертано небрежно той.
Джорджина смръщи носле. Неприятни? По-скоро странни, защото никога преди това не беше изпитвала подобно нещо. Но неприятни…
— Не много — призна тя.
— Е, на твое място не бих се тревожил повече. Често съм чувал подобни истории.
— Така ли? — изненада се тя.
— Разбира се. Знам и лекарство срещу тях.
— Наистина ли?
— Щом ти казвам. Легни си спокойно, момчето ми, и остави нещата в мои ръце. Ще се погрижа лично да ти стане по-добре. Можеш да разчиташ на мен.
Усмивката му беше толкова коварна, че Джорджина остана с чувството, че той пак й се подиграва. Може би изобщо не й вярваше…
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
— Спиш ли вече, Джордж?
Ами! Беше си легнала преди повече от час, но още беше будна. Този път нямаше как да обвини капитана за безсънието си, защото веднага след като се покатери в койката си, стисна здраво очи и повече не ги отвори. Днес не можеше да заспи от чисто любопитство; дали капитанът наистина знаеше от каква болест страда и какво може да я излекува? Ако наистина познаваше лекарството, то със сигурност беше някоя отвратителна отвара с още по-гаден вкус — а ако не, той самият щеше да го измисли.
— Джордж?
Искаше й се да се престори на заспала, но се отказа. Сигурно щеше да я накара да му донесе нещо за ядене от кухнята. Разходката щеше да й се отрази добре.
— Да?
— Не мога да спя.
Вече го бе забелязала.
— Да ви донеса ли нещо?
— Не, но би могъл да ми почетеш малко. Да, мисля, че точно от това имам нужда. Бъди така добър и запали лампата.
Да не би да имам друг избор, каза си сърдито тя и скочи от койката. Още от началото беше подготвена, че понякога ще се налага да му чете. Всъщност това не й създаваше трудности, защото самата тя още не бе заспала. И знаеше защо. Ала кое беше това, което не му позволяваше да спи?
Джорджина запали лампата, която висеше до леглото й, и я отнесе на библиотеката.
— Нещо определено ли искате да чуете, капитане?
— В долното чекмедже има едно тънко томче, съвсем вдясно, то е подходящо за целта. Придърпай един стол до леглото. Предпочитам да слушам мек, тих глас, а не силен рев от другия край на стаята.
Джорджина спря и се замисли. Мразеше представата да седи близо до леглото му, а той да лежи. От друга страна, беше завит до брадичката, а и тя нямаше защо да го поглежда. Може би книгата беше наистина досадна и той щеше скоро да заспи. Затова се подчини на съдбата си, придърпа стола близо до долния край на леглото и постави лампата на масата зад себе си.
— Мисля, че между страниците има знак.
Продължи оттам. Джорджина намери без усилия мястото и зачете:
— „Нямаше съмнение, никога не бях виждал толкова големи, толкова кръгли и зрели. Зъбите ми жадуваха да ги захапят.“ Господи, каква глупост. Май скоро ще заспим. „Пощипнах леко едната и чух доволното й пъшкане. Другата подразни устните ми, които горяха от нетърпение да я помилват. О, Господи, каква сладко блаженство, какъв сладък аромат струеше от тези великолепни гърди…“
Джорджина затвори книгата с трясък и изфуча:
— Но това е…
— Знам, това се нарича еротична литература, момчето ми. Само не ми казвай, че не четеш такива книги. Всички момчета на твоята възраст четат булевардни романи, стига да могат да четат.
Сега би трябвало да му отговори като момче, но не можа — защото трепереше от възмущение.
— Не и аз — изсъска упорито тя.
— Я не се прави на стара баба, Джордж. Продължавай да четеш, сигурен съм, че ще научиш нещо.
Ситуации като тази я караха да съжалява дълбоко, че се е преоблякла в мъжки дрехи. Много й се искаше да го заплюе. Да развращава така едно малко, беззащитно момче! Макар че един Джордж надали би имал нещо против да се сдобие с малко повече опит…
— Нима харесвате тази… булевардна литература?
— За Бога, не! Ако я харесвах, нямаше да я използвам като приспивателно, нали?
Категоричният му отговор смекчи малко възмущението й, но нищо не беше в състояние да я накара да отвори отново тази отвратителна книга — поне не в негово присъствие.
— Ако нямате нищо против, капитане, ще потърся друга книга, не толкова… толкова…
— На всичкото отгоре си сухар — установи мъжът и от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. — Отказвам се да направя от теб приличен млад мъж, това е невъзможно. Няма нищо, Джордж, дяволски ме боли главата, затова не мога да спя. Ела тук и разтрий слепоочията ми, това ще ми подейства добре.