Да го масажира? Да застане още по-близо и да го докосне? Остана на мястото си като залепена.
— Но аз не знам как…
— Аз ще ти покажа. Дай си ръцете!
Джорджина с мъка потисна безпомощния си стон.
— Капитане…
— По дяволите, Джордж! — прекъсна я остро той. — Не се карай с човек, измъчван от болка. Да не искаш цяла нощ да страдам!
Джорджина все още не се помръдваше, затова той продължи малко по-тихо, но все така рязко:
— Ако се тревожиш заради собствените си страдания, те съветвам веднага да ги забравиш, това е най-доброто средство. Все едно дали ще ти стане лошо или не, в момента моите болки са много по-важни.
Разбира се, той беше прав. Капитанът беше най-важният човек на борда, докато тя беше само един незначителен прислужник. Не можеше да предпочете своите потребности пред неговите, това пие да му подейства като упоритото тропане с крак на глезено хлапе, което не е успяло да наложи волята си.
Бавно, съвсем бавно тя заобиколи леглото и плахо приседна на ръба. Не мисли за това, нали така ти каза той, и преди всичко не го гледай!
Очите й се втренчиха отчаяно в извитите колони над леглото и останаха там, когато той улови ръцете й и ги задържа.
Представи си, че е Мак. Би направила това за него или за братята си, нали?
Мъжът притисна върховете на пръстите й о слепоочията си и започна да ги движи в кръг.
— Отпусни се, Джордж. Нищо няма да ти стане.
Нещо подобно се въртеше в главата й, макар да не го изразяваше така рязко. Само че какво щеше да си помисли за нея? Може би че се страхува от него? Е, да, боеше се, макар да не знаеше защо. След една седмица, прекарана в кабината му, вече не вярваше, че би могъл да приложи насилие, но все пак…
— Продължи сам, Джордж. Все същото движение.
Топлината на ръцете, които я държаха, изчезна, но сега почувства топлината на кожата му, която просто пареше пръстите й. Ето, докосваше го — и нищо не й ставаше… докато не се раздвижи и една от русите къдрици падна върху ръката й. Колко мека беше косата му, колко приятно хладна. Какъв контраст с горещата кожа, с топлината, която се излъчваше от тялото му. Той не беше завит с дебелото одеяло, а само с копринения чаршаф, който беше толкова тънък, че тялото му непременно се очертаваше ясно под него.
Нямаше основание да отмести поглед от таблата на леглото, никакво основание нямаше. Ами ако заспи? Дали да продължи с масажа? Може би ще захърка, макар че никога досега не го бе чувала да хърка. Дали не е заспал?
Погледни го и свършвай по-бързо!
Така и направи, ала вътрешният й глас се оказа прав: в никакъв случай не трябваше да го поглежда! Мъжът в леглото изглеждаше безсрамно доволен, лежеше неподвижно със затворени очи, чувствена усмивка играеше по устните му — и беше красив като греха. Той изобщо не спеше, а се наслаждаваше на докосването й. По дяволите! Обля я гореща вълна, сладостна отмала завладя цялото й тяло. Ръцете й се отпуснаха, но мъжът ги улови така внезапно, че тя простена от уплаха. Съвсем бавно той ги върна обратно — върху бузите си. Джорджина задържа лицето му в ръцете си и потъна в очите му, в тези пламтящо зелени, блещукащи очи. После стана, каквото трябваше да стане: устните им се докоснаха, отвориха се, запламтяха. Без да се брани, тя пропадна в дълбока пропаст, истински водовъртеж от чувства я понесе към безкрайните дълбини…
Джорджина не знаеше колко време е минало, но много ясно усещаше какво става: Джеймс Малори я целуваше с цялата страст, която един мъж е в състояние да вложи в целувката, а тя отговаряше на целувката му, сякаш от това зависеше животът й. Странното усещане в корема беше по-силно от всякога, но този път то беше прекрасно — и напълно в реда на нещата. В реда на нещата? Не, тук нещо не беше наред: той я целуваше — не, той целуваше Джордж!
— Капитане! Спрете! Полудяхте ли? Пуснете ме!
— Тихо, мила моя, тихо. Време е да престанеш с играта на криеница.
— Каква игра? Вие наистина сте луд! Или знаете…
Мъжът я обърна по гръб и я притисна с цялата си тежест в меките възглавници. Тръпките в корема се засилваха, ставаха все по-приятни, завладяваха цялото й тяло и й отнемаха възможността да разсъждава разумно. Но думите му ясно отекваха в съзнанието й. Мила?
— Значи сте знаели? — изплака тя и се отдръпна, за да може да го погледне в очите. — През цялото време сте знаели?
В този момент Джеймс се носеше на гребена на вълна от най-силното удоволствие, което беше изпитвал досега, ала все пак беше господар на сетивата си и не направи грешката да каже истината; защото заредената с напрежение атмосфера заплашваше да го прати на дъното на бушуващ вулкан.