ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
— Сега разбирам защо хората правят тези неща.
Джеймс въздъхна облекчено. Трябваше да чуе от устата й тази банална забележка, за да обуздае напиращата в сърцето му нежност. И тя е лека жена като всички, макар и първокласна, по нищо не се различава от другите, които съм любил, опитваше се да си внуши той. След като му се беше отдала, в нея вече нямаше нищо, което да го вълнува. Защо тогава не я пуснеше и не я изпратеше обратно в леглото й?
Мъжът се подпря на лакти и погледът му бавно обходи лицето на Джорджина. Кожата й все още пламтеше, по устните личаха следи от необузданата им страст. Леко и безкрайно нежно пръстите му помилваха раничките. Погледът на кадифените очи, който не бе забелязал преди, го омайваше. По-рано четеше в този поглед на сърна само нервност, смущение или разочарование и това по-скоро го забавляваше, отколкото го възхищаваше, особено като я гледаше в мъжките дрехи… Как можа да забрави маскарада, който му бе устроила! Обяснението го интересуваше повече от всичко.
— Тези неща ли, Джордж?
Високо вдигнатата вежда й показа много по-ясно от думите, че пак й се подиграва. Е, какво от това, каза си Джорджина, в момента нямам основания да се оплаквам от държанието му.
— Не звучи особено романтично, нали? — попита тя тихо и невероятно плахо.
— Не и много влюбено, но вече те разбрах, малка госпожице. Доставило ти е удоволствие, нали?
Неспособна да му даде отговор, тя само кимна, ала когато забеляза възхитената му усмивка, окуражено изтърси:
— А на теб? — Джорджи! Да не си полудяла! Как можеш да го питаш за такива неща! — Исках да кажа…
Джеймс избухна в смях и се отпусна на възглавниците. После бързо я грабна, завъртя я и я сложи върху себе си. Това беше напълно ново положение за нея — да го гледа отвисоко — и тя се почувства малко по-сигурна, но само докато мъжът разтвори бедра и я притисна между краката си.
— Какво да те правя сега, Джордж? — заговори през смях той и я притисна силно до себе си. В този момент веселието му не я тревожеше, макар че както обикновено не знаеше за какво стана дума.
— Като начало престани да ме наричаш Джордж — предложи тя и още в същия миг съжали за казаното. Замлъкна, надявайки се че необмислената й забележка няма да насочи разговора към преобличането й в мъжки дрехи. Мъжът също млъкна. По лицето му все още играеше усмивка, но промяната беше очевидна — той беше отново старият, коварен и самодоволен тип.
— А как, по дяволите, да те наричам? Може би ще ми кажеш истинското си име?
— Аз наистина се казвам Джорджи.
— Разправяй ги тия на баба си. По-добре измисли нещо по умно. — Джорджина не отговори, но по лицето й се изписа упоритост. — Трябва ли да изтръгна истината дума по дума от устата ти? Или предпочиташ да се запознаеш с ефикасните инструменти на инквизицията — пейката за мъчения и камшика?
— Това не е смешно — изфуча в отговор Джорджина.
— Независимо дали ми вярваш или не, аз го намирам забавно Не, мила, не се безпокой, в момента няма място за тревога. Искам най-после да чуя обяснението ти. Нека започнем с най-важното: защо се преоблече като мъж?
Джорджина въздъхна и положи глава на гърдите му.
— Трябваше да напусна Англия.
— Трудности ли имаш?
— Не, просто не можех да остана там нито ден повече.
— Защо просто не си купи билет за някой кораб?
— Защото в тази посока пътуваха само английски кораби.
— Какво имаш против английските кораби, за Бога?
Джорджина вдигна глава и го изгледа намръщено.
— За вас това е странно, но аз мразя всичко английско.
— Така ли? Включително и мен? — Русата вежда отново се надигна.
— Досега да. Все още не съм мислила дали това ще се промени.
Джеймс се ухили, после се засмя с глас.
— Най-после виждам земя, Джордж. Ти си една от онези американски фанатички, нали? Акцентът ти го потвърждава.
— Ами ако е така?
— Тогава ще те заключа в най-близкия трюм. Това е най-сигурното място за хора, които подклаждат войни.
— Не сме започнали ние… — Джорджина не можа да продължи, защото целувката му затвори устните й. Джеймс улови главата й между двете си ръце и я зацелува, докато тя остана без дъх и не можа да продължи спора.
— Няма да се караме за това, мила. Значи си американка? Е, мисля, че бих могъл да го понеса.
— Как не ви е…!
Както и преди, той затвори устните й с дълга целувка, която замая главата й, а него самия възбуди дотолкова, че съжали за грубостта си.
— Все едно ми е каква си — зашепна между устните й той. — И без това не съм участвал в онази смешна война, нито съм се интересувал от политическите й основания. По това време живеех в Западна Индия, далеч от всичко.