— Съгласна съм, стига разпределението на местата за спане да остане както досега. — Това беше повече от ясно. — От днес нататък ще се къпете сам, сър.
Джеймс едва не избухна в смях. Как изискано разговаряше младата дама, и как заповеднически. Много интересно какъв живот водеше, когато не се разхождаше в износени мъжки дрехи. След преживяното миналата нощ му стана ясно, че няма работа с обикновена пристанищна проститутка.
— Трябва ли да ти напомням, че ти си единственият юнга на борда, Джордж? Сама си пожела тази работа, затова я доведи до край. Или забрави кой е капитанът?
— Решили сте да се заяждате с мен, така ли?
— Ни най-малко. Казвам го само защото не ми оставяш друг избор. Не мисли, че искам да те използвам, защото миналата нощ беше толкова отзивчива.
Очите на Джорджина се присвиха в тесни ивици, но лицето на мъжа остана безизразно.
— Е, добре — въздъхна тя, — ще продължим както досега. По-точно казано, до снощи. — След това признание по лицето й с плъзна усмивка. — А сега, както ми заповядахте, ще се облека грижливо и ще донеса закуската ви.
Джеймс проследи с поглед как тя грабна дрехите си и изчезна зад паравана. Прехапа устни, за да не изпусне някоя дръзка забележка относно новопоявилия се срам.
Вместо това само отбеляза:
— Впрочем вече не е нужно да ми говориш на „вие“, Джордж.
Джорджина се подаде иззад паравана и го изгледа учудено.
— Простете, аз пък мислех, че е. Въпреки всичко случило се, вие сте достатъчно стар да ми бъдете баща. Обикновено се отнасям с уважение към възрастните.
Джеймс напразно потърси някое потръпване на устните, някое триумфално проблясване в очите й, което да му докаже, че го е направила нарочно. Ударът беше точен. И болезнен. Тя го бе наранила дълбоко, бе засегнала гордостта и суетността му, а се правеше, че е казала нещо безобидно, без задни мисли.
Джеймс здраво стисна зъби. Този път златните му вежди но помръднаха.
— Твой баща? Невъзможно. Макар че имам седемнадесетгодишен син…
— Имате син? — смая се Джорджина. — И жена ли?
Мъжът се поколеба. Тя изглеждаше толкова стресната — или беше недоволна? Но бързо се овладя.
— Седемнадесетгодишен? — изпищя тя и триумфално добави: — Не искам да чуя нищо повече. — После с гордо вдигната глава се скри зад паравана.
Джеймс, който винаги намираше подходящ отговор, загуби ума и дума. Трябваше да излезе от каютата, преди неустоимото желание да извие врата на това нахално хлапе да го е надвило.
Как така не иска да чуе! По дяволите, та той беше в разцвета силите си! Как се осмели тази жена да го нарече стар?
Джорджина стоеше зад паравана и с мъка удържаше смеха си. Този път ударът беше под кръста, Джорджи. Обиди го. Е, и какво това? Ти не можеш да го понасяш, нали? Пък и напълно си заслужава наказанието.
Имаш си причини. Преди да се пъхне отново в старата си кожа, го намираше за най-страхотния мъж на света, не беше ли така?
Знаех си аз, започваш да изпитваш злоба. Мислиш, че си направила голяма грешка? Е, и какво от това? Все пак това е моят живот. Той направи всичко с мое съгласие.
Не беше нужно. Той щеше да те вземе и без твоето съгласие.
Значи така и така не можех да го предотвратя.
Беше много отстъпчива.
Миналата нощ не се оплакваше, нали… О, Господи, ето че вече водеше разговор със самата себе си!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
— Чашка бренди, Джордж?
Джорджина въздъхна. През цялото време Джеймс беше седял тихо зад писалището и тя почти го бе забравила. Е, само почти, защото той не беше мъж, който може да бъде пренебрегнат.
— Не, благодаря, капитане — отклони поканата тя и го дари с нахална усмивка. — Никога не пия.
— Още си много млада за това, нали?
Джорджина изпъна рамене. Не за първи път намекваше за възрастта й, наричаше я млада, неопитна и хлапачка. А много добре знаеше, че е зряла жена. Разбира се, това беше начин да си отмъсти за сутрешната обида. Но тя нямаше никакво намерение да се сърди. Иначе се отнасяше към нея с хладна учтивост, която обаче не можеше да я заблуди. Джеймс наистина беше обиден.
Три дни бяха минали след онази нощ и макар че всичко трябваше да продължава, както досега, той вече не я молеше да му помага при къпане, не се разхождаше гол из стаята и дори обличаше панталон под халата. След сутринта, когато бе помилвал нежно страната й с дланта си, той не я докосваше. Дълбоко в себе си Джорджина съжаляваше, че не предприема дори опит да се доближи до нея. Не че щеше да се съгласи, ставаше въпрос само за опит.
Тази вечер тя свърши работата си рано и сега се полюляваше удобно в койката и гризеше ноктите си, за да ги направи по-момчешки. Беше готова за сън, облечена само по риза и панталон — но не усещаше умора.