Джорджина хвърли бърз поглед към писалището. Нямаше нищо против да се обяснят, а за него също щеше да бъде добре да се отърве от бушуващия в сърцето му гняв. От друга страна, не беше толкова сигурна дали не предпочита другия Джеймс, който с един-единствен поглед караше страните й да пламтят. Най-добре да го остави да се налива до края на пътуването.
— Честно казано, капитане — върна се към брендито тя, — това е въпрос на вкус. Не харесвам бренди, предпочитам шери…
— На колко си години, Джордж?
Най-после изплю камъчето. През цялото време се питаше, докога ще удържа този въпрос.
— На двайсет и две.
— Така ли? Изглеждаш поне на двайсет и шест. А и с тази нахална уста…
Аха, така значи. Сега пък търсеше извинение за разликата във възрастта. Тя се ухили коварно и реши да приеме предизвикателството.
— Така ли мислите, Джеймс? — попита с меден глас тя. — Не бях получавала по-мил комплимент. Колко често ми се е налагало да слушам, че изглеждам твърде млада за възрастта си.
— Повече от нахална, точно както ти казах!
— Господи, защо сте в такова лошо настроение? — укори го мило тя, едва сдържайки смеха си.
— Не съм — изръмжа мъжът и отвори едно чекмедже. — Съвсем случайно имам малко от любимото ти питие. Придърпай едно кресло и седни до мен.
Това беше неочаквано. Джорджина бавно се надигна, размисляйки трескаво как учтиво да отклони поканата. Но той вече бе отворил бутилка портвайн и пълнеше чашата. Малко алкохол ще ми помогне да заспя, каза си тя, скочи от койката и помъкна тежкото кресло към масата. Прие чашата, без да поглежда в зелените очи, стараейки се да не докосва ръката му.
После подчертано небрежно я вдигна насреща му, усмихна се и отпи малка глътка.
— Много великодушно от ваша страна, Джеймс. Наистина. — Нарочно го нарече по име и въздействието не закъсня. Мъжът се разсърди. — Защото имам непонятното чувство, че сте ми ядосан, капитане.
— Да съм ядосан на такова мило момченце? Защо?
— Очите ви блестят — обясни дяволито тя.
— От страст, малка госпожице, гола, неприкрита страст. — Сърцето й спря да бие и тя не посмя да се помръдне. Въпреки твърдото решение, очите й потърсиха неговите и желанието отново се появи — горещо, омайващо, настойчиво, то проникна чак до костите й. Тя надигна чашата и я изпи на един дъх, при което се задави и омаята на мига изчезна. Кашляйки, успя да отговори:
— Все пак бях права: страстен гняв.
Мъжът изсъска през стиснати зъби:
— Днес си в страхотна форма, малкият. Не, остани тук! — изгърмя строго той, когато тя остави чашата си и понечи да стане. — Още не сме обсъдили причината за… страстния ми гняв. Изразът не е лош, следващия път трябва да го пусна на Джейсън, когато се ядоса.
— Кой е Джейсън? — Само по-далеч от тази неловка тема!
— Брат ми — обясни небрежно Джеймс. — Имам няколко. Но да не се отклоняваме, сладката ми.
— Ни най-малко, аз също съм уморена — съгласи се тя и загрижено проследи как пълни чашата й.
— Страхливка! — развеселеният му тон не можа да скрие предизвикателството.
— Точно така — отвърна тя, взе чашата и отпи голяма глътка. — Е, за какво ще говорим?
— За страстния ми гняв, разбира се. Откъде накъде гняв, след като става въпрос за страст?
— Защото… защото… по дяволите, Малори, много добре знаете, че сте ми сърдит.
— Това е ново за мен — усмихна се той и заприлича на хищна котка, готова за смъртоносен скок. — Може би ще ме просветиш защо ти се сърдя?
Да признае, че е наранила гордостта му, означаваше ли признае, че го е направила нарочно.
— Нямам ни най-малко понятие — отговори невинно тя.
— Наистина ли? — Едната златна вежда се изви като лък и веднага й напомни, че през изминалите дни я беше пощадил с този жест. — Ела тук, Джордж!
Очите й се разшириха от ужас.
— О, не! — пошепна тя и заклати глава.
— Искам само да ти докажа, че ни най-малко не ти се сърдя.
— Думата ви е напълно достатъчна.
— Джордж!
— Не!
— Тогава аз ще дойда при теб.
Джорджина скочи и с трогателен жест задържа чашата като щит пред гърдите си.
— Моля ви, капитане!
— Аз също — отвърна той и бавно закрачи към нея. Джорджина заотстъпва назад. — Нима ми нямаш доверие, Джордж?
Сега не беше време за учтивости.
— Не!
— Умно дете — ухили се ехидно той. — Говорят, че съм бил безсрамен прелъстител. Но аз предпочитам ласкателното обозначение на Рийгън „познавач на жените“. То повече отговаря на истината, не смяташ ли и ти?
— Смятам, че сте пиян.
— Брат ми никога не би употребил тази дума.