— Много добре, Джордж — похвали я той, когато тя завладя една от пешките му и заплаши офицера, без да му дава възможност да се прикрие.
— Ти май си мислеше, че да се играе с мен е лесна работа?
— Какво говориш! Радвам се, че не ме разочарова.
Джеймс направи ход с дамата, за да защити офицера си, макар и двамата да знаеха, че този ход е безсмислен.
— Е, какъв каза, че ти е Макдонел?
Джорджина се ухили на желанието му да узнае нещо повече за нея, надявайки се, че тя ще му отговори, без да се замисля. Точка за него, каза си тя, но вече нямаше нужда да представя Мак като свой брат.
— Нищо не съм казала. Въпрос ли е това?
— Е, и двамата знаем, че не ти е брат.
— Откога мислиш така?
— По дяволите, Джордж, брат ли ти е или не?
Джорджина го остави да почака до следващия ход, който постави дамата още по-натясно, и отговори:
— Не, не е. Мак е добър приятел на семейството, нещо като чичо. Идва често у нас и гледа на мен като на дъщерята, която никога не е имал. Ти си на ход, Джеймс.
— Добре.
Вместо да покрие дамата си, той взе една от пешките й с коня си и заплаши дамата. Тъй като никой не беше склонен да рискува дамата си, Джорджина спря атаката си и му предостави инициативата. Той не беше подготвен за това и трябваше внимателно да обмисли позицията си.
Време беше и тя да изпробва метода за отклоняване на вниманието.
— Откъде се сети за Мак? Да не си говорил с него?
— Разбира се, скъпа. Той е старши офицер на кораба ми.
Фактът, че Мак не й е брат, не беше толкова важен, но Джорджина не искаше Джеймс да си припомни къде го е виждал. Това щеше да доведе до куп ненужни въпроси, на които нямаше желание да отговаря, особено за причините, поради които бе дошла в Англия. Освен това Джеймс можеше да я обвини в двойна измама, от една страна преобличането, а от друга фактът, че го е познала и не му е казала.
— И? — осведоми се внимателно тя.
— Какво и, Джордж?
— По дяволите, Джеймс, поз… искам да кажа, каза ли му за нас?
— За нас?
— Много добре знаеш за какво говоря, Джеймс Малори. И ако не ми отговориш веднага, аз ще… ще те цапна с дъската за шах.
Отговорът му беше гръмък смях.
— О, Господи, обичам темперамента ти, скъпа. Толкова жлъч и отрова в една толкова крехка личност. — Той се приведе и нежно подръпна косите й. — Разбира се, че не казах нищо на приятеля ти. Разговаряхме само за плаването, това беше всичко.
Ако беше познал Мак, със сигурност щеше да го спомене — Мак също. Джорджина се успокои.
— Трябваше да ме оставиш да те цапна, Джеймс — върна се към играта тя, — защото и без това ще загубиш.
— Глупости — изръмжа той. — След три хода си мат.
Но след четири хода Джеймс беше в толкова заплетена ситуация, че трябваше да измисли нов повод за отклоняване на вниманието.
— Защо всъщност отиваш в Ямайка? — попита уж небрежно той
— Защото ти отиваш там — ухили се нахално Джорджина.
Едната златна вежда веднага потръпна, точно както беше очаквала.
— Може би трябва да се почувствам поласкан?
— Не, в никакъв случай. Твоят кораб случайно беше първият, който потегляше към родината ми не под английски флаг. Само ако бях заподозряла, че си англичанин…
— Пак ли този безсмислен спор?
— Не, разбира се — засмя се Джорджина. — А какво ще кажеш за себе си? Ще останеш ли по-дълго в Ямайка или престоят ти ще бъде кратък?
— И двете. Дълги години Ямайка беше моята родина. Все пак съм решен да се върна в Англия. Трябва само да уредя някои неща.
— О! — изплъзна се от устните й. Дано не бе усетил разочарованието й. Не биваше от самото начало да приема, че той живее в Ямайка, само защото Мак бе казал, че корабът е от Западна Индия. Ямайка беше приемлива цел, но в Англия тя нямаше да се върне никога вече. Е, плаването все още не беше свършило. Стоп, накъде се бяха отнесли пак мислите й? Нима си въобразяваше, че връзката й с този мъж има бъдеще, след като отлично знаеше, че семейството му никога няма да я приеме? Освен това не беше наясно със себе си какво изпитва към него — с изключение на необузданата страст.
— Значи няма да останеш дълго там? — заключи тя.
— Не, сигурно не. Един познат проявява интерес към плантацията ми. Можех да го уредя и по пощата, но…
Тогава пътищата ни никога повече няма да се пресекат, каза си разочаровано тя.
— Радвам се, че си решил да се погрижиш лично.
— Аз също, скъпа моя. А ти къде отиваш?
— Вкъщи естествено. В Нова Англия.
— Но не веднага, надявам се?
Джорджина сви рамене и остави въпроса без отговор. От една страна, всичко зависеше от него, макар че тя не можеше да му го признае. От друга, не се знаеше кога в пристанището на Ямайка ще влезе кораб на „Скайларк“, но това също не можеше да му каже. За да го отклони от тази деликатна тема, направи шах и мат.