— Недей, Джеймс! — но гласът й пресекна.
Устата му кръжеше около пъпа й, но все пак успя да проговори между две от блажените й въздишки:
— Не искам да чуя нито дума повече… Само любовен шепот.
— Какъв любовен шепот?
— Така ми харесва, Джеймс. Още, Джеймс. По-дълбоко, Джеймс. — Джорджина простена, мъжът се приведе още по-надолу и зашепна: — Толкова ми е добре. О, любима, толкова си гореща влажна. Готова ли си за мен?
— Това ли е твоят… любовен шепот? — Джорджина беше в екстаз и едва говореше.
— Възбужда ли те? Искаш ли да ме усетиш?
— Да, разбира се!
— Значи съм казал правилните думи… — Той проникна в нея, бързо и дълбоко, обхвана твърдите й хълбоци и я притисна силно до себе си, за да го приеме докрай.
Нека пиратите правят, каквото си искат. В момента Джорджина мислеше за съвсем други неща…
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
— Каретата ти тъкмо пристигна, Джеймс — обяви Кони, застанал в рамката на вратата.
— Няма защо да бързам. Навън цари страшна бъркотия. По-добре да изчакаме, докато колите, които товарят американския кораб, освободят кея. Ела, направи ми компания за по едно питие, стари приятелю.
Бяха влезли в пристанището само преди няколко часа. Още сутринта Джорджина бе подредила куфара на Джеймс, но той не й спомена нищо за намерението си да я вземе със себе си в плантацията си. Искаше да я изненада с красотата на имението си, а след романтична вечеря на свещи възнамеряваше да я попита дали би желала да заживее с него.
Кони влезе, застана до писалището и се загледа през прозорците. Съседният кораб тъкмо вдигаше платна и по палубите цареше трескава суетня.
— Корабът ми се струва познат — промърмори като на себе си той.
— Да не е ставал плячка на Хоуки?
— Това не би ме изненадало — ухили се офицерът.
— Тогава можем само да се радваме, че ще отплава.
— Защо? — учуди се Кони. — „Мейдън Ан“ никога не е плавал под истинското си име. Откога се плашиш да не те заподозрат в пиратство, след като нямат и най-малкото доказателство? Даже пропусна благоприятната възможност да ни създадеш малко разнообразие!
— Имах своите основания — изръмжа Джеймс. Нима трябваше да рискува живота на малката Джорджи за няколко часа морски приключения? — Освен това в момента нямам желание за подобни занимания.
Кони се обърна и прие предложеното питие.
— Изглеждаш дяволски самодоволен. Има ли някаква особена причина?
— Пред теб стои мъж, който има намерение да се обвърже Кони. Решен съм да поживея известно време с Джорджи. Не ме гледай толкова смаяно!
— По дяволите, това е изненада за мен! Последната жена, която беше довел на кораба… Как ли се казваше?
Джеймс пренебрежително смръщи чело.
— Естел или Стела. Какво намекваш?
— И нея искаше да задържиш, нали? Даже й разреши да обзаведе кабината ти с тия смешни мебели…
— Междувременно свикнах с обстановката. Даже я харесвам.
— Не се отклонявай от темата! В началото жената ти харесваше и ти проявяваше безмерно великодушие към нея. Но само след седмица обърна кормилото и я свали там, откъдето я беше взел. Тогава ми се стори, че ти е писнало от нея и се радваш, че си се отървал.
— Джорджи е очарователна спътница.
— Очарователна? Тази безсрамна, нахална…
— Затвори си устата, Кони! Говориш за бъдещата ми метреса.
Конрад вдигна невярващо вежди.
— Толкова ли ти е завъртяла главата? Как го реши?
— Глупав въпрос — отговори раздразнено Джеймс. — Какво си мислиш, стари дяволе? Просто свикнах с малката. Е, пред теб тя не се показваше откъм най-добрата си страна — но към мен беше повече от отзивчива, особено след като сложих край на глупавия й маскарад.
— Поправи ме, ако греша, но не беше ли ти човекът, който тържествено се закле никога вече да не си взема любовница? Имаше и една история, която едва не завърши с брак… А жените, които отначало не искаха и да чуят, но после…? През всичките тези изминали години ти съумяваше да се измъкваш от тези задължения, Хоуки. Освен това не можеш да се оплачеш от липса на жени, прав ли съм? Досегашните приключения не са ти стрували нищо.
Джеймс махна нетърпеливо с ръка.
— Не, настъпило е времето за промяна. Между другото, Джорджи дори не помисля за женитба. Наскоро заговорих открито по този въпрос и оттогава не е казала нито дума.
— Всички жени искат да се омъжат. Самият ти си го казвал.
— По дяволите, Кони, ако си решил да ме разубедиш, спести си усилията. Цяла седмица мислих и стигнах до заключението, че изобщо не съм й се наситил.
— А какво казва тя?
— Ще се зарадва, какво друго? Тази жена е луда по мен.