— …да заминеш за Англия! — изгърмя Бойд. — Точно за Англия! Сама се напъха в устата на лъва!
— Не беше чак толкова страшно.
— И съвсем сама! — допълни Клинтън. — Сама, проклятие! Как можа?
— Мак беше с мен.
— Той не ти е брат.
— О, я престани, Клинтън, той ни е като баща и ти много добре го знаеш.
— Да, но е твърде снизходителен към теб. Лесно можеш да го накараш да танцува по свирката ти.
Нямаше смисъл да го отрича, защото всички знаеха, че Клинтън е прав. Страните на Джорджина се зачервиха, като си помисли, че никога нямаше да изгуби сърцето си, а особено добродетелта си по един английски негодник като Джеймс Малори, ако някой от братята й беше с нея. Нямаше дори да го срещне, нямаше да узнае какво е любовна страст, какво е любовна мъка. Нямаше да носи под сърцето си дете, което скоро щеше за предизвика най-големия скандал от създаването на Бриджпорт насам. Но да вървят по дяволите всички „но“ и „ако“!
— Може би действах малко прибързано…
— Малко?! — Уорън все още беше бесен.
— Е, добре, прекалено прибързано. Но важното е защо го направих!
— Това не ме интересува!
— Нямаш никакви извинения — прибави твърдо Клинтън. — Толкова се разтревожихме за теб. Това е непростимо, егоистично…
— Но вие щяхте да го узнаете едва след завръщането си — защити се Джорджина. — Смятах да се прибера в Америка много преди вас. Какво всъщност правите тук?
— Това е дълга история, свързана с тази ваза, но ти не се отклонявай от темата. Нямаше основания да ходиш в Англия и въпреки това го стори. Знаеш какво е отношението ни към тази проклета страна, но отиде точно там.
В този момент се намеси Дрю. Не издържаше да гледа как сестра му се смалява все повече и повече под тежестта на обвиненията.
— Ти си прав, Клинтън, но Джорджи вече е изстрадала достатъчно и не е нужно да продължаваме да я измъчваме.
— Глупости! Тя трябва да си получи заслуженото — не се умилостиви Уорън. — Клинтън може и да се съгласи с теб, но аз — никога!
— Вече е излязла от тази възраст, не смяташ ли? — попита саркастично Дрю, забравяйки, че той беше реагирал по същия начин при срещата им в Ямайка.
— Жените никога не са прекалено стари за порция бой.
След тази мрачна забележка се възцари мълчание. Дрю се ухили, Бойд се закиска, а Клинтън извъртя очи. Сякаш всички бяха забравили Джорджина. Ала на нея й настръхна перушината от подобно безсрамие. С удоволствие би запратила по главата на Уорън скъпоценната ваза.
— Жените може би да, но сестрите не влизат в тази категория — опита се да заглади положението Дрю. — Я кажи, Уорън, какво те е прихванало?
Вместо Уорън отговори Бойд.
— Той пристигна едва вчера, но като узна какво се е случило, накара да подготвят кораба му и днес следобед щеше да отплава в посока към Англия.
Джорджина първа успя да заговори:
— Наистина ли щеше да тръгнеш да ме търсиш, Уорън?
Белегът на лявата му буза потръпна. Беше му неловко да признае колко се е тревожил за сестра си и не отговори. Джорджина нямаше нужда от отговор.
— Това е най-милото нещо, което си правил някога за мен, Уорън Андерсън.
— По дяволите! — изрева мъжът.
— Не се преструвай — ухили се сестра му. — Само семейството знае, че не си толкова студен и безчувствен, за какъвто се представяш.
— Ще те насиня от бой, Джорджи, обещавам ти.
Джорджина не прие сериозно заплахата, защото в гласа му не беше останала и следа от бесния гняв. Само го дари със сияеща усмивка, за да му покаже, че и тя го обича.
В настъпилата тишина прозвуча уплашеният глас на Бойд, който със закъснение се осведоми какво е искал да каже Дрю с думите, че сестра им достатъчно е страдала.
— Намерила е онзи Малкълм.
— Е, и?
— Виждаш ли го някъде?
— Искаш да кажеш, че той се е отказал от нея? — попита невярващо Бойд.
— Много по-лошо — изпухтя Дрю. — Оня тип е женен от цели пет години.
— Проклета английска свиня!
Братята й реагираха с такъв гняв срещу Малкълм, а какво ли щеше да бъде, ако им представеше Джеймс? Времето за голямото признание още не е дошло, каза си Джорджина. По-добре да не мисли за това сега.
Мъжете все още говореха за Малкълм, ругаеха го с най-остри думи, когато вратата се отвори с трясък и в библиотеката нахлу средният брат.
— Какво става тук? — провикна се смаяно той. — И петимата сме по едно и също време вкъщи! Май минаха цели десет години, откакто за последен път се събрахме всички.
— Томас! — извика изненадано Клинтън.
— Господи, Том, та ти си вървял по следите ми — засмя се Дрю.
— Точно така — ухили се Томас. — Видях те край брега на Вирджиния, но скоро те загубих от очи. — Той се обърна към Джорджина, изненадан да я види зад писалището на Клинтън: — Е, няма ли да ме целунеш за добре дошъл, миличка? Още ли ми се сърдиш, че пътуването до Англия се забави?