Да се сърди? Внезапно й се дощя да го убие на място. Типично за него — да не се съобразява с чувствата й и да си мисли, че щом се е върнал вкъщи, всичко е в пълен ред.
— Моето пътуване! — изфуча разярено Джорджина и изтича към него с вазата подмишница. — Аз не исках да хода в Англия, Томас. Помолих теб, на колене те умолявах да отидеш, но ти не пожела. Моите дребни грижи не те интересуваха, не можа да ги съгласуваш с проклетия си план!
— Успокой се, Джорджи — отговори невъзмутимо Томас. — Вече се върнах и ако желаеш, още утре ще потеглим.
— Твърде късно — отбеляза сухо Дрю.
— За какво е късно?
— Тя вече посети Англия.
— По дяволите, Джорджи! — Зелените очи се разшириха от учудване и се втренчиха в Джорджина. — Нима си направила тази глупост?
— Защо не? — изсъска в отговор сестра му, ала очите й се напълниха със сълзи. — Твоя е вината, че аз… че съм тук!
Тя запрати вазата по него и избяга от стаята. На всичкото отгоре проливаше сълзи за онзи безсъвестен негодник Малори! Остави зад себе си пълна бъркотия — но не защото се разплака. В момента сълзите й не интересуваха никого.
Томас успя да улови вазата, но едва не бе съборен от четиримата големи мъже, които се хвърлиха в краката му, за да спасят скъпоценната вещ, ако той все пак не успееше да я удържи.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Джеймс стоеше в лошо настроение на релинга и чакаше с нетърпение завръщането на лодката, която беше изпратил на брега. „Мейдън Ан“ влезе в малкия залив край брега на Кънектикът преди три дни. Ако знаеше колко време ще трябва на Арти и Анри да съберат сведенията, от които имаше спешна нужда, щеше да слезе на брега.
Вчера едва не го направи. Кони успя по своя спокоен начин го убеди, че в моментното си състояние няма да постигне нищо. Нямаше да му помогнат нито английската титла, нито авторитетът, нито чарът, а лошото му настроение щеше да направи хората още по-недоверчиви, дори враждебни. Джеймс решително оспори твърдението за чара си и Кони едва не избухна в смях. Но преглътна без противоречия другите два аргумента.
Джеймс никога не беше плавал в американски води, но прояви разум и не последва в пристанището кораба, с който бе изчезнала Джорджина, за да не издаде присъствието си. „Тритон“ бе хвърлил котва в първия град по крайбрежието. „Мейдън Ан“ спря на другата страна на скалистия нос, който се издигаше в устието на реката, и Джеймс веднага изпрати на сушата Арти и Хенри, за да съберат сведения. Никога не беше помислял, че това ще трае цели три дни. Единственото, което искаше да узнае, беше как да намери момичето, другото не го интересуваше.
Най-после двамата се качиха на борда и капитанът нетърпеливо изфуча:
— Какво научихте? — Ала побърза да се поправи и продължи малко по-любезно: — Да отидем в моята каюта.
Моряците го последваха по стълбите, Кони също се присъедини към малката група. Джеймс не си направи труда да седне зад писалището си, а веднага поиска да чуе доклада им.
Арти заговори пръв:
— Няма да се зарадвате на онова, което ще ви кажем, капитане… Всъщност не знам… Корабът, който следвахме, е на компанията „Скайларк“.
Джеймс смръщи чело и се отпусна в креслото си.
— Говори ли ти нещо това име?
Паметта на Кони работеше на пълни обороти.
— Ама, разбира се! Капитан Хоуки имаше две разправии с кораби на „Скайларк“. Завладяхме единия, а другият се спаси, макар и с тежки повреди.
— Бриджпорт е родното им пристанище. В момента половин дузина кораби са хвърлили котва в залива.
Джеймс посрещна новините с усмивка.
— Значи решението ми да не влизам в пристанището се оказа правилно, а, Кони?
— Точно така. Не вярвам да разпознаят „Мейдън Ан“, но за теб не съм толкова сигурен. Следователно въпросът със слизането ти на сушата се решава от само себе си.
— Защо?
— По дяволите, Джеймс — ядоса се Кони. — Да не искаш да те обесят заради някаква си женска?
— Не преувеличавай — гласеше сухият отговор. — Често са ме виждали на борда на пиратския кораб, но тогава бях с буйна брада. Никой няма да си спомни нито мен, нито кораба ми. Освен това Хоуки изчезна от сцената преди цели пет години, а както е известно, времето замъглява спомените.
— В твоя случай очевидно е замъглило и разума ти — изръмжа Шопи. — Защо трябва да рискуваш? И сами можем да ти я доведем.
— Ако не поиска да дойде?