Гневът на Маги се възпламени от обвинителните му думи. Тя не бе малко дете, нуждаещо се от мъмрене. Осъзнаваше последствията от действията си. И това не се отнасяше само за нея, а и за всички останали жени, които ги заобикаляха.
Те бяха обикновени жени, обект на капризите на мъжете, но дори и така бяха единодушни, че тази мярка е необходима, за да се гарантира благосъстоянието на всички.
Маги изпъна гърба си, докато се изправяше пред четиримата мъже.
- По-голяма злина би била смъртта на мъжете, ако враждата продължи. По-добре да бъдем бити, отколкото нашите синове, братя, съпрузи и бащи да умират.
- Да - съгласиха се жените около нея. Агнес пристъпи напред от тълпата, за да се изправи срещу Брейдън и Локлан.
- Синините ми изчезнаха само за четири дни - каза тя, докосвайки с ръка гладката си буза. - Но сърцето все още ме боли за най-малкото ми момче, което почина преди три години под меча на МакДъглас. Там винаги ще има дупка, кървяща за него.
Локлан изгледа всички тях.
- Не можете да промените нищо - каза той твърдо.
- Така ли? - попита Маги. - Вие, мъжете, нямате възможност да убивате и нападате МакДъглас докато сте тук, за да преговаряте с нас. Нито можете да обявите война на празни стомаси.
Жените отново се съгласиха с нея.
Брейдън отвори уста да каже нещо, но преди да успее, Маги чу друг силен вик, само че този път, изразяващ радост.
- Брейдън, мъничкото ми детенце! Ти си вкъщи.
Групата се раздели, когато майката на Брейдън, Айлийн се втурна към тях.
Маги забеляза погледът, изпълнен с омраза върху лицето на англичанина, когато видя малката брюнетка за първи път.
Никога в живота си не бе виждала толкова много злоба, насочена към конкретен човек. Намръщена, тя наблюдаваше как англичанинът се насочва обратно към тълпата, където Айлийн не можеше да го види.
Брейдън привлече майка си в здрава прегръдка.
- Ах, майко, хубаво е да те видя.
- А ти - въздъхна тя, като сложи ръце на лицето му и го стисна здраво, миг преди да ги обвие около врата му и да го целуне по бузата, — нямаш никаква представа колко се притеснявах за теб. Само преди минута в параклиса казвах молитви за твоето благополучие.
- Сигурна съм, че той се нуждае от всички молитви, които може да получи — промърмори строго Маги под носа си.
- Е, не бъди такава, Маги - скастри я Айлийн. - Говориш за моето момче, добър и хубав мъж е той.
Че е хубав, Маги не можеше да оспори, но добър...
Е, не можеше наистина да оспори и това. Разбира се, би могъл да е малко по-постоянен и не чак толкова похотлив. Всеки би се съгласил.
- Добре - омекна Маги, - беше мило от негова страна да помогне на бедната Бриджит. Но както виждате, той вече не ни е нужен, така че...
- Майко - намеси се Брейдън, - мислех си, че вие имате нужда от пазител.
Челюстта на Маги увисна. Със сигурност не предлагаше това, което тя си мислеше.
- Пазител? - попита майка му, с невинни, широко отворени очи.
- Да - потвърди той, поглеждайки многозначително към Маги. - Локлан ми каза, че Бриджит е шестата жена, която е била нападната. Мислех си, че може би аз трябва да остана тук, за да гарантирам, че никоя друга жена няма да пострада до постигане на споразумението.
О, той го направи, нали? Маги не можеше да повярва за каква глупачка я смята.
- Обзалагам се, че би го направил - сопна се тя. — Кажете ми, аз съм ли съм единствената от присъстващите, която мисли, че това звучи твърде много като да наемем вълк да пази стадото?
- Не - Айлийн не се съгласи. - Звучи като добра идея. Имаме нужда от мъж на наша страна и ако Юън също се съгласи да помогне... е, как Локлан да спори с това?
Всички се обърнаха към Локлан.
- Определено мога да го оспоря - каза той,
- Но от погледите на всички ви, разбирам, че само ще похабя думите си. Ако Брейдън иска да се превърне в предател, така да бъде. Поне няма да ми се налага да слушам хленченето му от готвенето ми и липсата на женската компания.
- Не - отвърна Маги. - Не можем да им позволим да останат тук. Какво ще каже отец Бийд?
- Мисля, че това е благородно намерение - каза свещеникът, докато се присъединяваше към тях. - Не мога да защитя някоя от вас, но може би, след като Брейдън е тук, останалите мъже ще се поколебаят, преди да навредят на някой друг. Мисля, че Господ е изпратил Брейдън при нас.
По-скоро сякаш дяволът го бе изпратил, за да върши зло, но Маги не посмя да противоречи на свещеника.
- Виждаш ли? - каза й Брейдън. - Имам божественото одобрение.
- Сериозно се съмнявам в това - отвърна Маги, преди да успее да се спре. - Но тъй като изглежда съм единствената тук, която може да види истинските ти намерения, нямам друг избор, освен да отстъпя. - Маги направи крачка към него и сниши гласа си. - Обаче имай предвид, Брейдън МакАлистър, че знам какъв си и ако направиш нещо, което да разруши клетвата, дадена помежду ни, за това да не обслужваме нуждите на мъжете, докато не настъпи мир, кълна се ще...