- Ще направиш какво? - подигра й се Брейдън с очарователните си трапчинки. - Ще ме свариш в масло?
О, със сигурност бе истински демон. Светлоок и красив, изпратен да направи живота й нещастен.
- Не съм толкова безпомощна за колкото ме смяташ.
- В това съм напълно сигурен.
Маги завъртя очи раздразнено. Погледна покрай Брейдън към мястото, на което стоеше майка му.
- За доброто на всички ни, Айлийн, наблюдавай сина си, докато се погрижа за Бриджит. И запомни, той не трябва да получава храна, приготвена от нашите ръце. Остави го до се оправя сам като другите, по най-добрия начин, по който може.
- Както кажеш, Маги, но наистина ли е справедливо да го караме да страда, когато той е тук, само за да ни помогне?
Маги не пропусна смутения поглед върху лицето на Брейдън. Това разсея всички съмнения, които имаше, що се отнася до намеренията му. Майка му може и да беше сляпа относно него, но не и тя.
- Справедливо или не, той няма да получи никаква храна от нас. - Маги се обърна към жените, които все още гледаха Брейдън влюбено. - Нито нещо друго - каза тя многозначително.
Жените се сбутаха и бързо се оттеглиха.
Брейдън изви едната си вежда, докато Маги се отдалечаваше. Тя наистина беше нещо различно. Какво точно, той не можеше да каже в изискана компания, но никога преди не бе срещал жена като нея.
Не беше пленителна красавица, която би накарала мъжете да прекарат живота си в умилкване около нея. Изглеждаше повече като земна фея. Тъмната й червеникаво-кафява коса бе победила усилията й да я задържи в плитка и малки кичури от нея се къдреха във всички посоки около лицето й. Хиляди лунички покриваха бледата й кожа, като индийско орехче поръсено върху сметана, а очите й...
Дълбокият кехлибарен цвят гореше с огнен дух. Всъщност, той все още можеше да я види как се хвърля с малкото си тяло към тромавия Фъргъс. Нима не знаеше, че един проклет удар от него можеше почти да счупи крехката и шия.
И по някаква причина, за която не му се мислеше, Брейдън не хареса мисълта, че тя може да пострада.
- Ще отида да ти донеса малко храна - прошепна майка му до него, преди да изчезне с другите жени.
След като всички жени си бяха отишли, Локлан безгласно изрече думите „два дни", преди и той да си тръгне.
Син отново се присъедини към него, а след това се наведе и прошепна в ухото му.
- Твоят четвърт час изтече и вместо жените да излязат, изглежда ти оставаш.
Брейдън се ухили.
- Тя е малко по-голямо предизвикателство, отколкото си мислех.
- Малко? - изсумтя Син. - Приеми го, Брейдън, тази малка досадница те разкри.
Брейдън се засмя на истинността на това изказване. Да, направи го. Тя знаеше, че той си играе с нея и му го беше казала. Никога преди жена не бе правила това. Дори когато знаеха, че си играе с тях, те се присъединяваха към него.
Но не и Маги. Не, че имаше нещо против. Той обичаше преследването. То правеше победата още по-сладка.
В крайна сметка, той щеше да бъде победител. В това не се съмняваше.
- Между другото - намеси се Юън, докато
заставаше до Брейдън, - какво казваше по-рано за ухажването на момичето? Не мисля, че да й крещиш пред останалите е особено очарователно.
- Не съм й крещял.
- О, направи го - намеси се Син. - Беше дяволски близо до това да й отнесеш главата е думите си.
Осъзнавайки, че няма смисъл да спори с двамата, Брейдън въздъхна.
- Много добре, ще се опитам да се държа по-любезно с нея следващия път, когато се срещнем.
- Да - каза Син с остър поглед. - Направи го.
В момента, Брейдън се чувстваше така, сякаш е заседнал насред къпинови храсти и навсякъде по тялото му се забиват тръни.
- Ще го направя - процеди той през стиснати зъби.
Да, точно така, щеше да се държи по-мило. И когато я накараше да яде от ръката му, те всички щяха да му бъдат задължени.
- Видя ли как те гледаше Брейдън? - попита Пеги малко по-късно, когато тя и Маги напускаха общата стая, където бяха настанили Бриджит.
- Да - каза Маги. - Като котка, дебнеща мишката, която иска да измъчва.
Пеги изсумтя неприлично.
- Едва ли. Този мъж е очарован от теб.
- Всички жени очароват този мъж. Всички, освен мен.
- Маги - смъмри я Пеги, - какво ти става? Не си била толкова сурова към никого.
Маги се спря в тесния коридор. Приятелката й беше права. През целия си живот бе мила с всеки, когото срещаше. Дори и братята й бяха впечатлени от способността й да успокоява кавги и да поддържа баланса.