Но Брейдън винаги я смущаваше. Всеки път, когато се приближеше, сърцето й биеше силно, ръцете й трепереха и сетивата й се замайваха. Той я зашеметяваше и тя губеше контрол.
През цялото време се държеше любезно с нея, но я държеше на почтително разстояние. Нито веднъж не я бе поглеждал и не я бе виждал като жена.
През всичките тези години тя бе копняла, да я забележи. Да й даде някакъв знак, че не е невидима.
Но никога не се появи дори намек за това. Никога.
Маги въздъхна и попита:
- Пеги, някога копняла ли си за нещо толкова силно, че да усещаш болка в същината на душата ти заради него?
Пеги сбърчи чело замислено.
- Не съм сигурна, че разбирам какво искаш да кажеш.
Маги се облегна на стената, мислите й станаха хаотични. Много отдавна бе подарила сърцето си на мъж, който не знаеше за нейното съществуване. Бе го наблюдавала как се превръща от неопитен младеж в женкар, с когото трябваше да се съобразява. Всеки път, когато чуваше разкази за подвизите на Брейдън, сърцето й се късаше по малко. С всяко негово завоевание, тя осъзнаваше, че той се отдалечава от нея.
След известно време бе осъзнала, че нищо, което прави, няма да привлече вниманието на Брейдън. Нито тортите и сладкишите, които бе приготвяла специално за него в дните, когато знаеше, че ще посети дома й. Нито дори скъпия парфюм, който Ангъс й бе е донесъл преди години от пътуването си в Ирландия. Сладък, прекрасен парфюм, който бе ползвала заради Брейдън.
Е, добре де, той бе забелязал това. Киха, докато очите му се насълзиха.
Но в крайна сметка, бе принудена да признае, че любовта й бе напълно и съвършено несподелена.
За нея Брейдън бе всичко - луната, слънцето, въздуха, който дишаше. И сега се бе завърнал, като рецитираше мили думи и я докосваше с тези чудни свои ръце. Целуна ръката й по начин, какъвто никоя неомъжена, добродетелна жена не би позволила и въпреки това беше безсилна да го спре.
За нея това бе една сбъдната мечта. Но за него, бе средство по пътя към целта.
Без значение колко й се искаше да се преструва, че не е така, тя знаеше истината. За него бе просто завоевание, което може да бъде добавено към другите. Или по-лошо, пречка, която да премахне, така че брат му да може да продължи враждата.
Той я забеляза днес, само защото брат му го бе накарал. Маги не таеше заблуди за този факт.
Въпреки това, тя не беше някаква дреболия, която да бъде пренебрегвана. Бе интелигентна, способна жена и отказваше да бъде използвана, от който и да е мъж. Не бе го допуснала зад защитите си и той нямаше да успее да провали мисията й.
Поглеждайки към Пеги, тя си обеща, че никога няма да стане жертва на предателското си тяло. Бе способна да контролира чувствата си. Трябваше да бъде!
- Познавам Брейдън откакто бях на две години - каза тя тихо, - и нито веднъж през това време не ме е погледнал повече от веднъж. Не намираш ли странен този внезапен интерес?
- Не - отвърна Пеги. - Ти си много хубава. Маги изсумтя.
- Затова ли мъжете не ме ухажват?
- Мъжете не те ухажват, защото имаш шест братя. Не си ли виждала погледите, които отправят на всеки мъж, който се приближи до теб?
Маги се замисли за това. Братята й бяха малко арогантни. Тя бе най-малката от седем деца и те винаги я пазеха както тирани съкровище.
Все пак това не променяше нищо.
- Брейдън иска само едно нещо - настоя Маги.
Пеги скръсти ръце пред гърдите си.
- И то е?
- Да ни върне в домовете ни.
- Не искаме ли всички това? - попита Пеги.
- Да, разбира се. Но ние искаме да се върнем, след като прекратят тази вражда. Ако Брейдън постигне своето, ние ще се предадем и кръвопролитията ще продължат.
Пеги поклати глава.
- Със сигурност той не може да е толкова жесток.
- Наистина ли мислиш така?
- Но Айлин...
- Тя го вижда пред себе си като любяща майка. Сляпа е за намеренията му.
- Тогава какво ще правим?
Това бе въпрос, на който Маги не бе сигурна, че може да отговори. Но едно нещо знаеше: Земята ще престане да съществува, преди тя някога да се поддаде на сладките думи и горещите погледи на Брейдън.
Сърцето й може да беше влюбено в него, но главата не беше. Докато владееше ума си, тя нямаше да му позволи да й въздейства.
Маги бе единствената жена на тази земя, която никога нямаше да се развълнува от очарователния му външен вид. И ако бе научила нещо, живеейки с шест момчета, то това бе как да се справя с мъжете.
Да, Брейдън нямаше представа с какво се е захванал.
- Какво ще правим ли? - Маги повтори въпроса на Пеги. - Ще ти кажа. Най-после ще видим как дявола си получава заслуженото. Ако Брейдън иска да остане тук, добре. Но ти обещавам едно: нито миг няма да се наслади на престоя си тук.