Брейдън се зарадва изключително много, когато видя Маги да напуска общата спалня и да се насочва към малката ниша, където стоеше той, скрит в сенките.
След като тя отиде да нагледа Бриджит, Локлан тръгна обратно към замъка, а Юън и Син се заеха да помогнат на отец Бийд с поправката на теча в нефа*.
Останал сам, Брейдън реши да изчака плячката си.
И каква сладка хапка бе тя, толкова огнена и страстна. Всъщност усети желание да оближе устните си, предвкусвайки капитулацията й.
Да, тя щеше да е толкова вкусна. Такова невероятно лакомство, чакащо да бъде опитано. Нямаше търпение да я вкуси.
Лек бриз повя на поляната, погалвайки непокорните къдрици на гъстата й червеникаво-кафява коса. Дланите го сърбяха да разпусне
* неф или кораб (на фр.) е издължено помещение, част от интериора (обикновено в сгради от типа на базиликите), ограничено от една или от двете си дълги страни с редове от колони или стълбове, отделящи го от съседните помещения. - Б. Пр.
тези буйни коси, да прокара пръсти през тях и да ги разстеле по белите й рамене, за да наблюдава как се спускат по голия й гръб и галят нежните й бедра.
Дори по-лошо, би могъл да вкуси слънчевата светлина в косата й, да усети топлината от проникването в нея, докато я държи гола и извиваща се над него, а той спуска ръката си надолу, за да си поиграе с малките червеникаво-кафяви къдрички, покриващи друга част от нея, която той изпитваше огромна нужда да изследва.
Слабините му се стегнаха при тази мисъл. Без съмнение тя щеше да отвърне подобаващо. Имаше шесто чувство за тези неща и то му подсказваше, че Маги ще бъде наистина невероятна.
Да, щеше да го язди силно и бързо, и да му достави безкрайна наслада.
Той се усмихна в очакване тя да се приближи към него.
Кафявата й рокля бе съвсем обикновена и износена, а върху нея носеше плейд в червено и черно. И все пак в походката й имаше толкова гордост, такава самоувереност, че един мъж трябваше да е глупак, за да не я забележи.
А неговите глупави дни бяха приключили.
- Маги - повика я той щом тя мина покрай него.
- Мили Боже! - ахна тя, слагайки ръка на гърдите си. - Да не се опитваш да ме изплашиш до смърт.
- Не, мислех, че ме видя.
Съмнение затъмни очите й, когато го погледна подозрително.
- Да те видя спотаил се в сенките, като някой зъл звяр, тръгнал на лов за праведни души? Ха! Без съмнение си ме чакал тук, Брейдън МакАлистър и не се преструвай, че не е така.
Брейдън се разсмя на възприемчивостта й. Как го правеше? Как бе способна да прозре тактиките му. Усмихна се така, че се появиха трапчинките му, на които никоя жена не бе устояла досега.
- Тъй като изглежда ме познаваш толкова добре, тогава ми кажи, какво си мислех.
Тя присви очи и го постави на място с проницателността си.
- Нямам идея, но съм сигурна, че включва някоя жена, лежаща бездейно по гръб.
Прямотата й го изуми. Но само за секунда. За него бе освежаващо да открие жена, която говори толкова открито за мислите си.
- Не бездейно - отвърна той, снишавайки гласа си с една октава и се наведе достатъчно близо до нея, за да може най-накрая да усети богатия аромат на диви цветя в косата й. Той се протегна и леко докосна брадичката й с палец и показалец в нежна милувка, предназначена да изпрати тръпки по пялото й тяло. И съдейки по изумения поглед на кехлибарените й очи, би казал, че е успял, макар че тя се опитваше с всички сили да не му позволи да го види.
- Предпочитам жените ми да бъда малко по-активни.
Очите й потъмняха, докато устните й се разтвориха едва-едва в покана.
Да, това, от което се нуждаеше тя, бе една хубава целувка. Целувките му бяха карали жени да припадат в ръцете му, дори ги бяха отвеждали до върха. Една хубава целувка и всичко това щеше да приключи. Жените можеха да се върнат по домовете си, а Маги...
Е, той имаше планове за малката досадница. Планове, които включваха да му се издължи, задето го бе ухапала преди години. Само че сега изпита наслада, като си представи как белите й зъби потъват в кожата му.
Наведе се по-близо, разтваряйки устни, за да вкуси дъха й.
Точно, когато бе сигурен, че ще приеме целувката му, тя отстъпи назад, отвори широко очи и го прикова с леден поглед.
- И за колко жени говорим? - попита го изневиделица.
Брейдън премигна, без да разбира напълно въпроса й, докато съзнанието му се съвземаше от бързото й отдръпване.
- Моля?
- С колко жени предпочиташ да се забавляваш едновременно? - попита тя. - От това, което ми каза Мег, очевидно си бил заедно с нея и сестра й, последния път, когато си бе у дома. - Поклати глава срещу него като изкуфяла стара мома, караща се на някое дете. - Нямаш ли срам?