Той протегна ръка към нея.
- Маги...
- Да не си посмял да ме докоснеш - каза тя, отдръпвайки се от ръката му. - Няма да те оставя да ми замаеш главата, за да може брат ти да поведе още от мъжете ни към смъртта. Повдига ми се от всичката тази смърт. Останаха ми четирима живи братя и се кълна във всички светци, че ще ги запазя живи или ще умра, докато се опитвам.
Ето това вече го накара да кипне. Държеше се така, сякаш всичко бе по вина на Локлан.
- Ако си спомняш - отвърна той, - не ние започнахме враждата. МакДъглас го направи като нападна Кен Холоу. Забрави ли жените и децата, които бяха убити?
- Разбира се, че не съм ги забравила. Ако ти си спомняш, брат ми Ейдън бе един от по-косените онази нощ. Мислиш ли, че мога да забравя подобно нещо?
- Не, разбира се, че не би могла. Брейдън обхвана лицето й с ръце, за да й
предложи утеха. Очакваше, че тя ще се отдръпне или ще застине. Вместо това, тя просто се вгледа в него с огромните си кехлибарени очи.
В този момент видя уязвимостта й. Несигурността. И искаше да я успокои по някакъв начин. Не просто с физическа близост. Не, искаше да я накара да се почувства по-добре отвътре.
- Маги, съжалявам за Ангъс и Ейдън, наистина.
Тя постави ръката си върху неговата и го погледна със сълзи в очите.
- Тогава се присъедини към нас, Брейдън и направи това, което трябва. Знаеш, че враждата не маже да продължи. Помогни ни да я приключим.
Куражът й го изуми. Хитрината и непоколебимостта, които бяха нужни, за да постигне това безизходно положение също. Тази жена наистина бе невероятна.
- Кажи ми, как направи това? - попита той. - Как накара жената на леърд МакДъглас да се съгласи с плана ти?
Десният ъгъл на устните й се повдигна в примамлива полуусмивка.
- Промъкнах се в земите им. Тъй като съм просто жена, нито един мъж не се замисли да ме спре. Когато стигнах до замъка на МакДъглас, се престорих на слугиня и отидох в дневната на лейди МакДъглас, за да я изчакам да се появи. Щом ме изслуша, тя се съгласи да ми помогне да спрем това.
Той се замисли, но онова, което премина през съзнанието му, въобще не му хареса. Разказът на Маги имаше всички основни съставки на замислено предателство.
- И от къде си сигурна, че тя не те лъже?
Дори сега те може би планират да нападнат, докато Локлан е потънал в грижи, заради теб.
- Не - отвърна Маги. - Аз й вярвам. Тя е добра жена и всичко, което иска, е съпругът й да се вразуми. Желае мир, колкото и аз самата.
Колко му се искаше на Брейдън, всичко да е толкова просто. Но той знаеше, че ще е нужно нещо повече от няколко дни без секс и храна, за да накара Роби МакДъглас да се укроти. Този мъж бе жаден за кръв и не просто нечия кръв.
В действителност, нищо по малко от невъзможното не би го укротило.
- За жалост, малко цветенце, никога няма да се получи.
Маги се намръщи срещу него.
- Какво имаш предвид?
Брейдън свали ръка от бузата й. Беше време да обясни фактите около враждата на девойката. И все пак не искаше да я види обезкуражена. Толкова се наслаждаваше на духа й, че почти не искаше да я вижда как се предава. Но нямаше избор.
Пък и крайният срок наближаваше.
- Знаеш ли какво започна враждата? - попита той.
- Ти сам го каза, нахлуването на МакДъглас в Кен Холоу.
Брейдън кимна.
- А знаеш ли защо го направи? Тя поклати глава.
- Спомняш ли си дъщерята на МакРей, Айзабел?
Тя се намръщи още повече, докато се опитваше да си спомни.
- Девойката, заради която се биха братята ти?
Брейдън трепна при напомнянето й. Ако дяволът някога се бе крил зад ангелско лице, то това бе в образа на Айзабел, дъщерята на Кайд. Толкова красива, че да не можеш да я опишеш, тази жена бе съсипала живота на всеки мъж, до когото се бе докоснала.
- Да - отговори трудно той, заради буцата в гърлото му, предизвикана от мъчителните спомени, които го изгаряха. - Тя бе обещана на Роби МакДъглас, но не го понасяше и заплаши, че ще се самоубие, ако баща й я принуди да се омъжи за него. Брат ми Киърън я доведе тук, за да избяга от гнева на баща си.
Стомахът на Брейдън се сви при спомена за онзи ден. Айзабел бе влязла в залата, бе хвърлила един поглед на Юън и мигновено бе решила, че той ще бъде по-добър защитник от Киърън.
- Айзабел не избяга ли с Юън? - попита Маги. - Да, направи го - отвърна той с дрезгав глас. В денят, след като Юън и Айзабел избягаха, Киърън се бе самоубил.
След по-малко от шест месеца Юън се бе върнал у дома с новината, че Айзабел го е напуснала посред нощ, заради някакво богато англичанче.
Новината за случилото се с Киърън, бе съсипала Юън.
До ден днешен, Брейдън не би се радвал на нищо така, като на това да пресече пътя на Айзабел, за да прати безмилостната й душа обратно в ада, където бе мястото й.