Дейвис запелтечи, докато наблюдаваше четиримата разгневени братя, обединили се в защита на малката си сестра.
- Нищо лошо. Аз просто... нали и сами знаете, никой мъж тук дори не я е ухажвал.
Думите му само накараха лицата на братята да станат още по-червени, а телата им по-сковани, докато те наблюдаваха мъжете около себе си.
- И какво й има на малката ми сестричка? — пое предизвикателството Дънкан.
- Първо, не е кой знае колко хубава - отговори Фъргъс. - И второ, й има нещо на главата. Виж какво направи с жените! Да не споменавам, че ме нападна в църквата, когато отидох да видя жена си.
Думите му предизвикаха пълен хаос в залата, когато четиримата братя изръмжаха, разярени и нападнаха мъжете от клана.
Локлан се присъедини към свадата, опитвайки се да умиротвори мъжете си. Проклятия и викове гърмяха из залата заедно със звука на юмруци, удрящи се в плът и разбиващи се мебели.
Локлан никога през живота си не бе виждал подобна схватка.
Желанието, да мине през залата и да свали меча си от полицата над камината, бе много силно, но в действителност не желаеше да нарани някого от тях. Просто искаше да се научат на малко сдържаност.
Докато Локлан се мъчеше да издърпа братята от свадата, петима мъже се нахвърлиха върху него наведнъж. Преди Локлан да може да се измъкне от мускулестите им ръце, те го наобиколиха и го събориха върху един стол пред огнището.
- Какво правите? - настоя да разбере Локлан, щом трима от мъжете го задържаха на място, докато другите двама донесоха въжета.
Отговорът бе ясен.
След още няколко минути четиримата братя на Маги бяха настанени до него и петимата бяха овързани като птици преди заколение. Проклинайки всички, Локлан се мъчеше да се измъкне от въжетата, които го държаха в стола. Ако изобщо някога се измъкнеше от това, те щяха да си платят прескъпо за действията си.
Фъргъс и останалите мъже гледаха към тях със злобни усмивки.
- Сега е време да си изберем леърд, който
може в действителност да се оправи с...
- Какво в името на косматите пръсти на Сатаната става тук?
Лицето на Фъргъс пребледня при звука на този рев.
Локлан се успокои и издиша облекчено при появата на Брейдън.
Но облекчението му бе краткотрайно.
Тълпата се отправи отмъстително към Брейдън. Гневните им гласове отново достигнаха оглушителна височина.
Докато не прозвуча силно изсвирване. Мъжете се умълчаха и направиха път от Брейдън до Локлан и братята на Маги.
С яростно изражение, Брейдън пристъпи напред и заоглежда тълпата.
- Някой ще бъде ли така любезен да ми обясни, защо брат ми, вашият леърд, е завързан за този стол?
Вълна от смутени възгласи премина през мъжете. Освен Фъргъс. Той пристъпи напред, за да се опълчи на Брейдън.
- Искаме въпросът с жените да бъде решен.
- И мислите, че да вържете Локлан за някакъв стол, е най-добрият начин да се постигне това?
Локлан се усмихна. Сега, когато Брейдън бе тук, той си позволи да види абсурдността на ситуацията.
Фъргъс изглеждаше засрамен.
Клатейки глава, Брейдън се запъти към стола на Локлан. Но големият, як Инъс се отцепи от тълпата и застана на пътя му.
- Брат ти няма да ходи никъде докато жена ми не се върне у дома, да се грижи за децата ни, да топли леглото ми и да ми готви храна, която става за ядене.
- Да - извика Фъргъс. - Аз предлагам да убием леърда и да си върнем жените.
Мъжете бързо подеха вика на Фъргъс.
- Да убием леърда, да убием леърда. Локлан затаи дъх, страхувайки се от това, какво може да направи подивялата тълпа.
По дяволите, трябваше да грабне меча си, когато бе имал тази възможност.
- Еей! - извика Брейдън отново, в опит да ги усмири. - Напълно ли сте полудели? Това е вашият леърд. Мъжът, на когото всички вие сте дали клетва, че ще го следвате и защитавате с живота си?
- Той стои между нас и жените ни!
Брейдън пое дълбоко дъх, докато се обръщаше към морето от разгневени мъже. Положението бързо излизаше от контрол. Ако не го овладееше скоро, не можеше да се каже какво би сторила тълпата.
Света майко божия, какво бе започнала Маги?
- Нека бъдем разумни за миг, хора - отново се опита Брейдън. - Убийството на Локлан няма да върне жените обратно. Те са дали клетва една пред друга, която няма нищо общо с неговия живот.
- Добре, тогава - отвърна Фъргъс. - Ще го убием, ще изпратим Юън на МакДъглас и ще върнем жените си у дома до края на седмицата.
- Да!
- Да, друг път! - изрева Брейдън. - Ако убиете братята ми ще трябва да се разправяте с мен.
Фъргъс изсумтя, докато хвърляше хладнокръвен поглед към тялото на Брейдън.
- Това заплаха ли е? Ти, сам-самичък срещу всички нас?