Брейдън също му отвърна с хладнокръвен поглед.- Да. Аз съм сам мъж с гарнизон от войници, които са се разположили удобно в земите ми в Англия. Обучени рицари и войници, готови да потеглят при моя заповед. Ако падне дори косъм от главата на Локлан, мога да ви обещая, че ще изпратя всеки от вас в гроба.
Това ги накара да се замислят. Най-накрая Брейдън бе открил единственото нещо, което достигаше до тях през ината им.
- Знаеш ли Фъргъс - каза Дейвис, - той наистина притежава онези земи, които обвързват МакАлистър с Англия и английският крал може да не реагира добре, ако го нападнем, особено сега, когато МакАлистър са в мирни взаимоотношения с крал Хенри.
- Тогава какво искате? - Фъргъс попита Дейвис и всички останали. - Да пуснем леърда и просто да чакаме? Писна ми да чакам. Децата ми плачат за майка си.
- Той е прав за това - каза Инъс. - Аз самият чух челядта му да плаче.
- Вижте - прекъсна ги Брейдън. - Аз се опитвах да спечеля доверието на Маги.
Инъс се изплю на земята.
- Ако питате мен, да изгорим вещицата.
- Да! - извикаха в един глас мъжете. - Да изгорим вещицата! Да изгорим вещицата!
- Да изгорим вещицата заедно с грозните й обувки! - извика Инъс.
Брейдън се намръщи.
- Ами, те са си грозни - отбранително отвърна Инъс.
- Ще престанете ли? - извика Брейдън. — Първо искате да убиете брат ми, а сега е ред на Маги. И обувките й. Има ли нещо друго, освен кръвопролитие, което да реши този проблем?
Малоумниците в действителност се спряха и се замислиха. И по лицата им, Брейдън можеше да види точно, колко усилия им костваше това.
- Заклевам се във всички светци - измърмори Брейдън под носа си. - Дори да е последното нещо, което ще направя, ще накарам Маги да си плати задето ни причини всичко това.
Какво трябваше да направи сега? Бе дошъл тук, за да се спогоди с Локлан, не с целия клан.
- Е - Фъргъс най-после се обърна към него, - какво мислиш, че трябва да направим?
Брейдън нямаше абсолютно никаква идея, но тъй като един от мъжете държеше меч прекалено близо до гърлото на Локлан, не смяташе, че сега е времето да каже това на глас.
- Ще се върна и ще говоря с Маги. - Което щеше да е като да говори на стената.
Или пък на тези мъже.
И, разбира се, той нямаше никаква идея какво да й каже, тъй като вече знаеше мнението й по този въпрос.
Брейдън стисна зъби раздразнено. Как, по дяволите, щеше да оправи тази каша?
А и вече се бе уморил да се разхожда напред- назад от замъка до църквата. Стига толкова.
Въздишайки отвратено, той запристъпва отново между мъжете.
- И по-добре гледай да не пипаш сестра ни! - извика след него Дънкан. - Или ще трябва да се разправяш с нас, Брейдън МакАлистър.
Брейдън се спря насред пътя, обърна се и погледна развеселено към братята на Маги.
- Може ли да се оправям със смъртните заплахи една по една, моля?
Дънкан присви устни, докато се бореше с въжетата, с които бе вързан. Но за щастие, момчето сдържа езика си.
Брейдън спря, когато достигна петимата до огнището. Не можеше да си тръгне и да ги остави вързани така.
Обърна се към Фъргъс.
- Пусни ги и аз ще...
- Няма да правя нищо подобно - отвърна Фъргъс, прекъсвайки го. - Откъде да знам, че наистина ще говориш с вещицата и ще доведеш жените?
- Имате думата ми. Фъргъс изсумтя.
- Ако беше нещо, което не е свързано с жени, можеше и да я приема. Но тъй като е, ще задържим брат ти вързан, където е, докато не се върнеш с жените след себе си.
Защо ли това не го успокояваше ни най-малко?
- А ако Маги откаже? - попита Брейдън. Фъргъс кръстоса ръце на гърдите си.
- Ще ти дадем четири дни да я убедиш. Ако
за това време жените не се върнат в домовете ни... - Гласът му заглъхна.
Фъргъс хвърли поглед към мъжете, които го наблюдаваха.
- Ами, ще трябва да се свържеш с онази английска армия, за която спомена, поне така си мисля. Ако те убием тук, няма да могат да дойдат, за да бъдат командвани от един дух.
Това бе малък пропуск в логиката му, който Брейдън не бе взел предвид. И бе дяволски неподходящо време Фъргъс да открие мозъка си и да започне да го използва.
- Четири дни? - повтори Брейдън.
- Да. Четири дни.
Ами, това бе стъпка в положителна посока при смъртната заплаха, висяща над Локлан. Той се зачуди за кратко какво може да направи, за да спечели още два дни. Ако имаше късмет можеше да спечели достатъчно време, за да измисли някакъв начин да се измъкне от тази каша.
- Добре - съгласи се Брейдън. - Ще доведа жените след четири дни.
Разбира се, че ще го направиш. Защо просто не им обещаеш, че можеш да вървиш по водата, докато ги водиш? Или да превърнеш рибите в самуни хляб.
Млъкни, имам достатъчно грижи и без да ми досаждаш.