И той наистина бе притеснен. Защото в момента съдбите на Локлан, Юън и Маги зависеха от него. И за първи път в живота си Брейдън започваше да се съмнява, че е способен да се справи със ситуацията.
- Това е! - извика Пеги, изправи се от масата за вечеря и се запъти към вратата. - Достатъчно. Отивам си в къщи и този път никой няма да ме спре.
Маги сграбчи ръката на Пеги, когато тя мина покрай нея и я задържа до себе си.
- За какво е всичко това?
Пеги посочи към масата, където бе седяла преди малко и към старата жена до мястото й.
- Омръзна ми от старата Една. Не прави нищо друго, освен да скърца със зъби, докато се храним. Омръзна ми. Отвратително е!
- А на мен ми омръзна да не мога да виждам дечицата си - намеси се Мери от мястото си в левия ъгъл. - Не съм виждала синовете си толкова дълго, че се страхувам, че ще ме забравят. Като си знам Дейвис сигурно нито пере дрехите им, нито ги мие. И се обзалагам, че домът ми е по-мръсен от кочина.
Вайкането и оплакванията бяха подети от останалите жени. Недоволството им сякаш отскачаше от стените и звънеше в ушите на Маги.
Изведнъж голямата зала й се стори много по-малка, а ярките стени все по-близко и по-близо.
Маги усети внезапна нужда да сложи ръце върху ушите си и да извика.
Дори Айлийн започна да се оплаква. А до сега тя я подкрепяше най-много.
- Горкият Локлан сигурно си няма идея как да се справи със замъка - каза Айлийн. - Никога не му се е налагало да готви или нещо подобно. Той е нашият леърд и не би трябвало да му се налага да върши такива неща.
- Тишина! - извика Маги.
За нейно изумление, те се умълчаха и я погледнаха, сякаш си е изгубила ума. В този момент Маги също се питаше дали не са прави. Сигурно трябва да е била луда, за да смята, че подобно начинание ще има успех.
- Айлийн - обърна се тя към майката на Локлан. - Сигурна съм, че нашият леърд е съвсем добре. Той е голям мъж и отговаря за всички нас. Мисля, че поне той сред всички други мъже, ще измисли как да направи една проста овесена каша.
Айлийн не изглеждаше толкова убедена, но заби брадичка в гърдите си и отново седна. Маги пое дълбоко дъх и огледа жените.
— Колкото до вас останалите, засрамете се! По колко пъти на ден трябва да се занимаваме с това?
- Така е - каза раздразнено Мери, избирайки най-хубавите парчета от печеното пиле. - Но ти ни каза, че мъжете няма да изкарат и седмица без нас. Е, мина доста повече от една седмица, а краят не се вижда.
— Да! Мъжете ни се нуждаят от нас — изплакаха в един глас те.
— Аз се нуждая от мъжа си! От групата се разнесе смях.
Маги повдигна вежда при последния коментар, без да може да разпознае гласа.
Благодарна за почивката от сериозността на момента, тя въздъхна.
- Знам, че всички сте изморени. Аз също се чувствам така.
- Тогава ни остави да си идем у дома - помоли й се Пеги.
Маги се изправи на крака.
- Наистина ли искате да се върнете по домовете си и да дадете мечовете в ръцете на мъжете и синовете си, за да се запътят към някоя битка и да умрат?
Сред жените настана тишина. Маги кимна.
- Така си мислех и аз.
- Но Маги - каза Една, - какво ще стане ако откажат да приключат това? Колко още ще чакаме? Имам градина, която трябва да обработя и плодовете, които да съхраня за зимата. Скоро ще сме прекарали цял месец тук, докато задълженията и семействата ни са пренебрегнати. В кой момент ще се предадем?
- Да! - отново се намеси Мери. - Всички ние знаем, колко твърдоглави са мъжете. Те по-скоро ще подпалят църквата, отколкото да признаят, че са сгрешили.
- Какво ще правим, ако наистина дойдат за нас? - попита друга жена. - Колко ще изчакат, преди да ни накажат за всичко това?
Маги затвори очи от безсилие докато жените даваха глас на собствените й страхове и въпроси. Въпроси, на които тя нямаше абсолютно никакъв отговор.
Когато бе започнала всичко това, никога не бе очаквала всекидневна борба само за да запази жените на своя страна.
Как може да не виждат това, което виждаше тя?
- Скоро ще свърши - увери ги Маги. Стомахът й се сви щом си припомни краткия срок, който Брейдън й бе дал. Господ да й е на помощ тогава, защото бе сигурна, че другите жени ще се приберат у дома почти недокоснати, но не се знаеше какво щяха да й причинят мъжете, заради постъпката й.
- Кога? - попита Една.
- Скоро. Моля ви да ми се доверите за още няколко дни.
Една я изгледа подозрително.
- Доверието ми е почти на изчерпване, девойче.
Маги можеше да разбере това, тъй като и нейното търпение бе на изчерпване, дори изчезваше напълно.
- Дайте ми още няколко дни, за да видя какво мога да направя.
- Добре - съгласи се Пеги, връщайки се на мястото си до Една. - Но не искай нищо повече от това. Имам дом за поддържане.