Повече, отколкото можеше да преброи. В онези дни щеше да вземе в обятията си и да се бие или да изплаши, който и от братята й да я преследваше. Бе гледала на него като на свой герой.
Как онова мило, скъпоценно момче се бе превърнало в такъв мъж? Мъж, който нямаше душа.
- Как можеш да дойдеш при мен и да опитваш това, след като ти обясних причината заради, която сме тук? - попита тя. - Нямаш ли срам?
Брейдън въздъхна вътрешно, желаейки той да е вързан към някой стол, а Локлан да е тук, за да спечели Маги.
"Аз съм маймунски задник.
Така ми се пада, като слушам Син. Трябваше да се досети. Единственият съвет, който Син можеше да даде, и който струваше нещо, бе по отношение на войната, не на жените."
Изминалият ден го бе изтощил. Нямаше ли край?
Поемайки си дълбоко дъх, той опита отново.
- Маги, любов моя, не разбираш ли, че Локлан не може просто да ти се предаде? Ако направи това, ще изглежда слаб пред мъжете си, а кой мъж ще последва леърд, победен от едно момиче?
Маги се загледа в него. Как можеше и той да е глупав като останалите?
- Проклети да сте всички мъже с вашата гордост - каза Маги през стиснати зъби. - Точно тя доведе двамата ми братя до гроба. Никой от вас ли не може да си признае, че е сгрешил?
Усмихвайки се чаровно, Брейдън се протегна и докосна бузата й с нежен жест, който предизвика тръпки по цялото й тяло.
- Ако трябва да бъдем честни, ние сме сложни зверове, но не повече от вас жените.
По-силна от докосването му, леката закачка в зеленикаво-кафявите му очи разтърси нещо в нея и я накара да копнее за времето, когато двамата не бяха на различни страни.
Щеше да бъде толкова лесно да му се предаде.
Но не можеше. Не и когато целта й беше толкова важна. Не и докато предаването пред него в крайна сметка щеше да доведе до разбиване на сърцето й.
- Това не е нещо, с което да се шегуваш, Брейдън - отговори тя по-рязко, отколкото бе възнамерявала. В действителност, не бе толкова ядосана на Брейдън, колкото на себе си, задето го остави да й въздейства по този начин. - На риск е поставен животът на много хора.
- Да, така е. Дори на повече, отколкото предполагаш.
Тя се намръщи заради тона на гласа му.
През лицето му премина сянка и тогава тя осъзна, че той крие нещо.
- Какво имаш предвид?
Отпускайки ръка, Брейдън се поколеба за няколко минути преди да проговори отново.
- Кланът е готов да пролее кръв, за да върне вас, жените отново у дома.
Маги стисна зъби вбесена. Мъже! Колко нетърпими бяха всички те. Изглежда, че вечното нещастие на жените бе да бъдат свързани с неблагоразумни глупаци.
- Всичко ли при мъжете трябва да се свежда до кръвопролитие? Не може ли някой от вас просто да проведе един разговор?
Той наклони глава по отвличащ вниманието, примамлив начин, който изложи на показ трапчинките му.
- Ако правехме това, щяхме да сме жени и нямаше да ни обичате толкова.
- Да, но можеше да ви харесваме повече. Той повдигна въпросително вежда. Въртейки очи, Маги не разбираше как е възможно да бъде толкова равнодушен по този въпрос.
- Как може да се шегуваш с това? - попита тя. - Не се ли тревожиш да не умреш в битка?
- Не, скъпа - отвърна нежно той. - Никой от нас не е. Ние сме планинци. Родени да се бием и да се забавляваме с девойките. Лично аз, предпочитам второто, но както добре знаеш, никога не съм избягвал някоя битка.
Раздразнена от думите му, Маги се опита да измисли начин, по който да се справи с това. Как може да накара Локлан да прекрати враждата?
- Тогава какво да направя?
- Предай се - просто каза той.
- Така нищо няма да се промени.
- Ще се промени. Локлан може да договори мир с МакДъглас.
- Но ще го направи ли?
Тя забеляза несигурността в очите му. И обмислянето му. Почти можеше да види как работи умът му и се запита каква ли лъжа ще измисли, за да я залъже.
Най-накрая той проговори:
- Не, дори аз не съм такъв звяр, че да те излъжа за това. Не и когато е толкова важно за теб. Локлан не може да прекрати враждата, докато МакДъглас се опитва да убие Юън.
Тя предполагаше точно това.
И все пак, уважаваше Брейдън, че постъпи почтено. Може и да бе негодник и измамник, но щом ставаше въпрос за лъжи, теглеше чертата там. Добре бе да се знае, че в порочното му тяло е останал поне малко морал.
Но в момента това не й помагаше особено много.
Как можеше да прекрати всичко, ако...
Маги застина, когато в съзнанието и се появи една идея. Беше съвсем абсурдна, но не повече от тази да събере жените и да ги накара да не се подчиняват на мъжете си. Със сигурност щом можеше да убеди лейди МакДъглас да я последва, можеше да накара Роби МакДъглас да я изслуша, нали?