Все пак цялата тази вражда бе започната заради една жена, а сега, когато бе женен за друга, защо би продължил враждата заради Айзабел?
Вероятно той също търсеше начин да се откаже, без да се посрамва.
Да, това бе една възможност.
Маги остави идеята да се оформи в съзнанието й. Колкото повече мислеше, все по-разумно й изглеждаше.
Това действително бе една възможност. И ако бе истина, тогава може би като се срещнеше с МакДъглас щеше да го накара да види безсмислието от продължаването на враждата.
Нали?
Най-малкото, което можеше да направи, бе да се опита.
Вземайки решение, тя срещна погледа на Брейдън.
- Щом не мога да убедя Локлан да прекрати това, тогава ще трябва да отида при МакДъглас, за да го вразумя.
Брейдън се разсмя на думите й.
- Да не си се побъркала?
- Не, говоря сериозно. Ако му обясня, той ще...
- Ще се изсмее в лицето ти, след това ще отсече главата от раменете ти и ще я окачи на стената си.
- Ще го накарам да разбере.
Брейдън я зяпна, скован от неверие. Никога през живота си не бе срещал някой като Маги. Със сигурност не можеше да откъсне поглед от нея. За жалост, беше напълно полудяла. И ако се съдеше по вирнатата й брадичка, той можеше да види, че вече е взела решение точно както Фъргъс. Нямаше да има никакъв начин да я разубеди.
Все пак той усети нуждата да опита.
- Има ли нещо, което мога да кажа, за да те спра да извършиш тази лудост?
- Нищо.
- Дори и ако изтъкна факта, че МакДъглас най-вероятно ще изтръгне сърцето ти и ще го хвърли на кучетата?
- Това не променя нищо. Трябва да опитам.
- Помислих си, че ще го кажеш - въздъхна Брейдън. - Мога ли да прибавя още една грижа към купа?
Маги застина при думите му, ужасена от онова, което може да каже. Всеки път, щом той придобиеше това изражение, й подмяташе още някое трудно препятствие. А точно сега тя се бе изморила да ги прескача.
- Какво?
- Ако с останалите жени не се предадете до края на седмицата, изтощените мъже ще убият Локлан и ще нападнат църквата.
Тя остана с отворена уста щом чу думите му. Със сигурност се шегуваше, но искреният му поглед й каза, че говореше сериозно.
- Какво?
- Истина е. Докато си говорим, Локлан е вързан за един стол в замъка.
Ако ситуацията не бе толкова страшна, тя идеше да се засмее на образа, който се появи в главата й. Но това не бе смешно. Изобщо не бе.
- Ох, вие мъже! - сопна се тя, разгневена
при мисълта какво са направили.
- Мрази ни, щом трябва, но не мога да оставя брат си да умре, както и ти не би оставила това да се случи на някой от твоите братя.
- Не, и аз не бих могла да продължа да живея в мир, ако го убият - тихо каза тя.
Навеждайки глава назад, Маги затвори очи и разтърси глава. Бе изморена, изтощена и обезсърчена.
Кога нещата бяха станали толкова сложни?
Е, това не променяше нищо. Просто й оставяше по-малко време да направи някое чудо. И Господ да й е на помощ, но тя щеше да го направи, щеше да направи някое чудо. Или щеше да умре докато се опитва.
Най-малко четирите дни щяха да й дадат време да стигне до МакДъглас.
Поне се надяваше да е така.
- Ето вземи това. — Тя издърпа от кутрето си пръстена, който баща й бе подарил за десетия й рожден ден. Беше малка златна халка с отпечатани диви цветя върху нея. Всички жени от клана знаеха, че й принадлежи и в нейно отсъствие, той щеше да говори от нейно име.
- В края на седмицата дай пръстена ми на Пеги и й кажи да заведе жените у дома.
Брейдън задържа златната халка в ръката си. Металът все още пазеше топлината й. Беше такова малко бижу, толкова крехко и деликатно и в същото време здраво и неподдаващо се на натиск. Толкова много му напомняше на собственичката му.
Той си спомняше времето, много отдавна, когато двамата с Маги бяха приятели. Когато го бе спасила от нападението на група жени от клана, които го чакаха да премине покрай тях по пътя си към къщата й, за да го нападнат.
Честно казано, не можеше да си спомни даден момент в живота си, в който да не е познавал нея и ината й.
Никога досега не бе осъзнавал колко голяма част от миналото му бе свързано с нея. Не и докато не си представи как тя се запътва към МакДъглас и я убиват.
Поради някаква причина, мисълта за нейната смърт му причини по-силна болка, отколкото трябваше.
Брейдън й върна пръстена.
- Наистина ли вярваш, че ще остана тук и ще те оставя да се противопоставиш на МакДъглас сама?
- Разбира се. Те ще са подозрителни към мъж, който не познават, но една жена...