- Ще изпъква доста, тъй като всичките им жени са се скрили. Не е ли така?
Маги отвори уста да каже нещо, след това я затвори. Напълно бе забравила за това. Този път пътуването й из земите на МакДъглас нямаше да бъде толкова лесно. Ще бъдат подозрителни към всеки непознат, а като сама жена сред тях, докато собствените им жени ги отбягваха...
Не искаше да мисли за това.
- И може ли да отбележа - продължи Брейдън, - че ако разберат коя си, животът ти ще е без стойност. Без съмнение досега всички знаят името ти и го проклинат с всеки свой дъх.
- Много добри попадения - отвърна тя, умът й заработи, докато се опитваше да измисли алтернатива.
Не се сещаше за нищо друго.
Просто щеше да се наложи да поизмени първоначалния си план как да стигне до МакДъглас.
- Ще се преоблека като младеж, като мъж.
- Един младеж, никога не би пътувал сам — каза той. - Някой трябва да дойде с теб.
Как й се искаше да има придружител, но всеки би познал Брейдън... е, тя не искаше да си помисля какво можеха да направят от клана МакДъглас на брата на техния враг.
Бе започнала всичко това сама и щеше да го приключи по същия начин.
- Брейдън...
- Не - твърдо каза той. - Съмнявам се МакДъглас да те изслуша, а когато поиска главата ти, заради всичко това, ще се нуждаеш от някой, който да те измъкне от там.
- Ти не може да се биеш срещу всички тях.
- Ще бъдеш изумена от това, което мога да направя, когато животът ми е поставен на карта.
В действителност нямаше да бъде изненадана. Беше го виждала да тренира достатъчно често, за да е наясно със способностите му да защитава себе си и останалите.
И все пак фактът, че бе готов да рискува живота си заради нея, означаваше много за Маги. Брейдън може и да беше арогантен мъж, но обикновено не беше глупав.
- Защо ще рискуваш живота си заради мен? - попита тя.
- Нямам идея. Но хайде ела, трябва да ти намерим някакви дрехи и да дадем на Юън пръстена и заръките ти.
- Да не си полудял? - попита Юън, след като го бяха намерили извън църквата, където поставяше стълбата под един малък навес.
- Кой е полудял? - попита Син, присъединявайки се към тях.
Юън се обърна към Син, поглеждайки го отвратено.
- Брейдън ще води Маги да се срещне с МакДъглас, за да го убеди да прекрати враждата.
Син се завъртя с лице към Брейдън.
- Да не си полудял? - попита той невярващо. — Ще те набучи на някой кол, преди да си изминал и половината път до замъка му.
- Не, няма — каза Маги, след което им разказа плана си.
Щом свърши, Син поклати глава.
- Никога няма да се получи.
- Простете ми - тихо каза Маги. - Не искам да бъда груба, сър, но аз дори не знам кой сте и не виждам как този въпрос ви касае.
- Това е брат ми Син - тихо прошепна Брейдън в ухото й.
Маги отвори широко очи, а устата й образува малко „О". Всеки в клана знаеше ужасния разказ за това, как Син бе отведен насилствено от замъка.
Дори по-лошо, историите разказваха как,
докато хората на краля се борили да качат младежа на един кон, баща му им обърнал гръб и безчувствено затворил вратите на замъка, оставяйки сина си на своите врагове.
В мига щом вратите се затворили, Син спрял да се бори, изпънал гръб и напуснал с клетва никога повече да не се върне.
Ангъс бил там, когато това се е случило и историята винаги я бе притеснявала. Как може някой баща просто да обърне гръб на собствената си кръв и да го остави?
Сега тя съжаляваше за острите думи, които му бе казала. Без съмнение, Син бе чувал и по-лоши, но тя не искаше да прибавя още към това, което бе изстрадал той.
- Прости ми - обърна се тя към Син, - Но е минало доста време от последната ни среща.
Син кимна едва забележимо, но не отговори. И сега, когато бе наясно кой е той, попита:
- Откъде знаеш, че планът ми няма да проработи?
Порочна, почти зла усмивка изви устните на Син.
- Защото като става въпрос за планиране на атаки, нямам равен. Щом кажа, че няма да стане, може да заложиш живота си на това, че ще е така. Никога не съм грешил.
По гръбнакът й премина тръпка. Дали в тези думи имаше нещо скрито. Нещо, което я изплаши.
- Като говорим за планове - прекъсна го Брейдън, - как мина разузнаването покрай Локлан?
Син поклати глава.
- Безнадеждно е. Държат него и още четирима други, вързани в средата на залата, където всички могат да ги държат под око. Дори и ако влезем през прохода, ще ни видят и ще имат достатъчно време да убият и петимата или пък нас.
- Какви други четирима? - попита Маги. Брейдън изтръпна при въпроса й. Опа. В
притеснението си за Локлан, бе оставил другото да се изплъзне от ума му.
Той се обърна смутено към Маги.
- Да не забравих да спомена малкия факт, че Фъргъс е вързал и четиримата ти братя заедно с Локлан?