Тя го изгледа с присвити очи.
- Какво? - извика тя. - Какво имаш предвид...
- Всичко е наред, Маги - увери я Брейдън. - Нищо няма да им се случи.
- Защо не ми каза?
- Не мислих, че ще промени нещо.
- Е, със сигурност променя! Няма да отида никъде, докато те не са в безопасност.
Маги трепна веднага щом думите излязоха от устата й. Отново бе в капан.
- Няма начин да ги измъкна, нали? Брейдън поклати глава.
- Не, освен ако не отвориш вратите на църквата и не оставиш жените да си идат у дома.
Тя въздъхна.
- Щом е така, най-добре да се придържаме към първоначалния ми план.
- Тогава аз ще дойда с теб - намеси се Юън.
- О, да, това ще свърши страхотна работа - по-
дигра се Син. - Ако има друг човек, до когото МакДъглас би се радвал да се добере повече, отколкото до Маги, това си ти. Планът е много добър.
- Ако обичаш, би ли се въздържал от сарказъм? - сопна се Юън.
- Може ли, ако обичате, да се въздържате от това да се биете? - намеси се Маги. - Цяло чудо е, че някой от вас е преживял детството. - Погледна първо към Син, след това към Юън.
- Знаех си, че трябваше да си остана в Англия - каза Син под носа си. - Но не, аз просто трябваше да се върна с Брейдън и да напъхам проклетия си нос там, където не му е мястото. Ако имам малко здрав разум, ще се върна у дома още сега и ще ви оставя да се оправяте сами с малоумието си.
Брейдън не му обърна внимание.
- Юън, задръж пръстена на Маги и в края на седмицата го предай и спаси Локлан. Това ще удържи мъжете да не предприемат някакви действия срещу МакДъглас или хората му, докато успеем да стигнем до тях. Когато освободиш Локлан му кажи какво правим и се увери, че той няма да подготвя каквато и да било атака срещу МакДъглас, докато не е сигурен, че сме мъртви.
Юън кимна бавно с неохота.
- Двамата с Маги ще потеглим веднага щом се смрачи.
- Какво да направя, ако жените усетят отсъствието й през следващите четири дни? - попита Юън.
- На сутринта кажи на майката игуменка какво сме направили. Тя ще ти помогне жените да не станат подозрителни.
- Само помни - предупреди го Маги, — трябва да ни осигуриш и четирите дни, за да успеем да стигнем до МакДъглас. Ако пуснеш жените по-рано, някой от мъжете може да нападне МакДъглас и това ще доведе до смъртта ни още преди да сме стигнали до замъка.
По лицето на Юън се четеше страха за тях, но в крайна сметка се съгласи. Син изръмжа.
- Предполагам, че сега е момента да хвърля рицарската си ръкавица и да се присъединя към това самоубийствено приключение.
Брейдън повдигна учудено вежда.
- В смисъл?
- Нали не мислиш, че мога да те пусна да отидеш съм, малки ми братко. При голямата вероятност МакДъглас да реши да ви убие на място, ще се нуждаеш от още един меч.
- О, ето къде аз трябва да бъда саркастичен - каза Юън. - Може ли да отбележа колко ще биеш на очи с английските си дрехи, докато се размотаваш из земите на МакДъглас?
Брейдън кимна.
- Той е прав, Син.
Изражението, което се изписа на лицето на Син, би разтреперило дори Голиат.
- По-скоро ще облека рокля, отколкото да сложа плейд върху тялото си.
- Тогава ще трябва да останеш тук - отвърна Брейдън.
- Ще съм си добре и в собствените си дрехи.
- Не - твърдо възрази Брейдън. - Няма да го допусна. Не успях да спася Киърън, както и не можах да спра баща ни да те изпрати при англичаните. Но мога да предотвратя това и ще го направя. Няма да загубя още един брат. Не и докато съм жив.
Син се вгледа в него напрегнато докато потупваше с палец бедрото си.
- Знаеш ли, че в главата ми един глас не спира да ми повтаря да се върна в Англия. Без съмнение ще ми се иска да съм се вслушал в него.
Син сви презрително устни и се обърна към Юън.
- Намери ми някакъв проклет плейд и ще го облека.
Брейдън сдържа смеха си при погнусата, изписана върху лицето на Син.
- Сега, като уредихме това - каза Брейдън, - следващият въпрос е как да преминем през земите на врага до самото сърце на територията на МакДъглас?
Маги се усмихна.
- Толкова се радвам, че попита.
Часове по-късно, докато слънцето залязваше над тучните, надиплени хълмове на шотландските възвишения и тъмнината се разстилаше над света, Маги стоеше в малкия двор зад черквата. Цялото пространство беше заобиколено от храсти и рози, на чиято грижовна поддръжка отец Бийд посвещаваше по-голямата част от деня си. И тези рози ухаеха прекрасно всред ранния привечер.
До далечната стена беше поставена една-единствена пейка и ако се заслушаше внимателно, Маги можеше да долови гласовете на жените от близката обща спалня. Слаб смях долетя по вятъра и извика усмивка на устните й.