Тук навън беше прелестно и тя обожаваше родните планини. Въпреки че слънцето бе потънало зад най-далечния хълм, по тъмносините облаци се преливаха розови, лилави и пурпурни следи, а в небето започваха да проблясват първите звезди на нощта. Над земята се спусна приятна прохлада и нощните животни захванаха тихата си, лека песен.
Маги беше наблюдавала спускането на вечерта хиляди пъти през живота си, но никога то не я бе поразявало, както днес. И тогава се помоли, когато всичко свърши, да се върне, за да наблюдава още един прекрасен залез от земите на МакАлистър.
Преди няколко седмици, когато измисли плана си, нямаше представа, че той ще я доведе дотук. Нито, че Брейдън МакАлистър ще се обяви за неин защитник в тази странна верига от събития.
Той беше добър човек - да си рискува живота заради нея. И макар че й беше казал, че го прави само заради Ангъс, искаше й се да си мисли, че има нещо повече.
Може би дори би се натъжил, ако нещо й се случи.
Каква глупачка си да си мислиш подобни неща. Мъжът има по-големи грижи, с които се занимава от една невзрачна повлекана като теб.
И все пак Маги мечтаеше. Бленуваше за невъзможни неща с мъж, който бе откраднал сърцето й.
Но най-вече си спомняше как много отдавна, когато беше девойче на седем години, даде сърцето си за пръв път на своя герой...
- Помощ, спасете ме! - крещеше тя, като тичаше колкото крачката й държаха, през голямата зала на главната кула на господаря. Тропотът на подметките й отекваше високо и над него се чуваха само уплашените й викове.
Трябваше да избяга. Трябваше да се махне преди големият, гневен звяр зад нея да я настигне.
- Със сигурност ще ме убие - викаше тя, търсейки с поглед някого, който да я спаси от
страховитото изчадие на Сатаната. - Моля, моля, нека не умирам! Дете съм още, рано ми е да умирам,
- Никой няма да те спаси от мен - изръмжа демонът. - Тъй че по-добре се спри, за да те убия, както трябва.
Маги преглътна с мъка и затича още по-бързо. Къде бяха отишли всички възрастни? Къде беше татко й?
Ужасена, тя хвърли поглед през рамо и видя как близнакът й Иън почти я достига.
- Помо...
Маги не успя да довърши думата. Изневиделица се появиха две ръце и я обвиха. Тя помисли, че баща й най-сетне е дошъл да я спаси, но после осъзна, че спасителят й беше само малко по-висок от нея и че неочакваната й тежест го беше накарала да се олюлее.
Двамата със спасителя й залитнаха надясно, килнаха се към една от бродираните драперии, закачени на стената, омотаха се в нея и накрая се стовариха на земята. В ушите й проехтя силен звук от раздиране на плат - драперията се откъсна и с пърпорене се приземи върху тях.
Дебелият плат от червено памучно кадифе я покри цялата. Маги се опита да се освободи от драперията, но беше безнадеждно увита в нея. И което беше още по-лошо, движенията й вдигнаха праха от тъканта и тя закиха. Това никак не беше добре! Чуваше дишането на Иън току до себе си. А ако я хванеше, младият й живот със сигурност щеше да свърши.
- Излизай оттам, грубиянска жено! - из-
ръмжа Иън, като дърпаше плата в опит да се добере до нея.
- Не съм жена на грубиян - викна тя на свой ред. - Още съм малка да се омъжа, а и не харесвам грубияни.
От дълбините на плата се надигна мелодичен смях.
- Едва ли някой от вас знае какво точно иска да каже - заяви гласът.
Маги веднага позна кой я беше спасил. Сърцето й замря, а очите й се разшириха, щом чу гласа на най-младия син на господаря.
Боже милостиви, седеше върху Брейдън МакАлистър!
Отново.
В бързане да стане, тя, без да иска го удари с лакът в стомаха и с коляно в ребрата. Той простена и я подхвана за ръката.
- Полека, девойче - каза й меко. - Остави ме да измъкна и двама ни, преди да си ми навредила още повече.
- Простете ми, милорд - побърза да се извини тя. - Не исках да ви убия.
- Още не съм умрял - засмя се отново той. - Макар че почвам да подозирам, че присъствието ти може да е опасно за момчешкото здраве.
Маги прехапа устна при спомена за последната им среща, едва седмица по-рано. Тогава тя беше на едно дърво и събираше ябълки, когато се появиха Брейдън и брат й Джейми. Тя се наклони прекомерно и се изтърси от дървото право върху главата на бедния Брейдън.
Оттогава Джейми й викаше развален плод и я беше предупредил да стои надалеч от сина на господаря, преди да го е убила.
Тя се опитваше да спази заръката му, защото много харесваше Брейдън. Той често й носеше дрънкулки, когато идваше при братята й Джейми и Ангъс и за разлика от тях, никога не се опитваше да я стиска в желязна хватка или да я кара да яде червеи, или други подобни позорни неща.