Брейдън спря да диша, но смехът продължи да бълбука в него, докато не му остана друг избор, освен да се разсмее или да се задави. Отметна глава и даде воля на смеха си.
Маги стисна отпуснатите си ръце в юмруци и го изгледа свирепо.
- Благодари се, че съм жена, Брейдън МакАлистър, иначе щях да ти извадя меч.
И вероятно щеше да го победи, особено в тези грозни ботуши.
От тази мисъл се разсмя още по-силно.
- Звяр такъв! - извика тя, секунда преди нещо мокро да го зашлеви по главата.
- Какво ста...
Брейдън свали нещото от главата си и видя мокър парцал.
- Радвай се, че нямах нещо по-твърдо във вързопа, защото щях да използвам него.
- Стига да не са обувките ти - отвърна той, като потисна нова вълна смях. - Всичко друго бих преживял, освен тях.
- Обувките ми ли? - попита тя, а гневът й отслабна под объркването.
Брейдън прочисти гърлото си в борба със себе си.
- Не се смеех на краката ти, цветенце. А на нещо, което Инъс каза по-рано.
В очите й заигра подозрение.
- Заклеваш ли се?
- Кълна се в напълно неразкаяната си душа и ако не бях сигурен, че ще намериш нещо по-твърдо от парцала, с което да ме плеснеш, щях да ти покажа за точно колко непилешки смятам краката ти.
Бузите й порозовяха от комплимента и тя се огледа свенливо.
- Тогава какво щеше да кажеш за краката ми? - Че са твърде женствени, за да се виждат. Ще трябва да смъкнем полата ти и да подпла-
тим... - той не се сдържа и отново се разсмя, - ботушите ти.
- Така ли било - отвърна Маги тихо. - Тогава, извинявай за мокрия парцал. Дано не те е заболяло.
Тя пристъпи да вземе парцала от ръката му.
- Не ме заболя - отвърна той и го пусна. Ръката й леко досегна неговата и за миг той
не можеше да мисли за нищо друго, освен за нежната мекота на кожата й, лека като фея върху неговата. Без да иска, погледът му отново се спусна към голата плът на краката й и умът му премина през няколко интересни ситуации, в които с радост би попаднал с нея.
Да, тя бе много страстна, почти чуваше дълбоките й гърлени стонове, докато й показваше какво всъщност означава наслада.
Вдигна очи към гърдите й и връзките, с които беше стегната жълтата й риза. Наум можеше да се види как протяга ръка и ги развързва, открива превръзката върху гърдите и след това ги освобождава, за да ги докосне.
Тялото му се сгорещи и скова, а устата му се наля със слюнка от желание да вкуси кожата й.
- Знаеш ли какво, Маги...
Брейдън се спря, преди отново да й направи неприлично предложение. Всяка друга жена щеше да стане негова веднага, но за да получи тази, трябваше да играе играта по-бавно. Майсторски.
Тя не беше от тези, които щяха просто да паднат в обятията му и да поискат да ги целува.
- Какво? - попита тя, като сгъна парцала и
го върна в кожена чанта във вързопа.
Смени темата, предупреди умът му. Веднага!
- Защо си го взела? - попита Брейдън с целенасочено усилие да смени посоката на мислите си.
- В случай, че потрябва. Винаги си взимам мокър парцал за миене и такива неща.
Брейдън не разбра, но той не разбираше много неща у жените. А у Маги имаше твърде много, които не се поддаваха и на най-добрите му мисловни умения.
Той остави въпроса за парцала и се осмели да хвърли бърз поглед към грозните ботуши.
- Ще трябва да намерим нещо да подплатим ботушите ти. Имаш ли... - той се спря, защото най-сетне беше погледнал към главата й и забеляза косата й.
Лунната светлина проблясваше в кичурите, които смяташе, че е сплела или увила около главата си. И едва сега, когато беше толкова близо до нея, най-сетне видя как всъщност изглеждаха тъмнокестенявите й коси.
- За Бога, жено, какво си направила? - попита той, невярващ, докато прокарваше пръсти през остриганите кичури. Меката коса се увиваше около пръстите му, докато Брейдън внимателно галеше косата й.
- Не исках косата ми да ни издаде.
Брейдън се почувства сякаш го бяха зашлевили през лицето с нещо много по-твърдо от парцала й. Косата й едва стигаше до тънките й рамене. И тогава забеляза сълзите по миглите й.
Той сложи длан на бузата й и ужасно му се прииска да я притисне към себе си за утеха.
- Маги.
- Просто коса - прошепна тя. - Пак ще порасне.
- Но беше прекрасна коса. Коса, която един мъж мечтае да държи в ръце и в която да зарови лице.
Очите й проблеснаха на лунната светлина, когато го погледна.
- А ти мечтал ли си за това?
Като сложи и двете си ръце на бузите й, Брейдън отговори на въпроса й с целувка.
Маги простена от пламенната нежност на прегръдката му. Никой преди не я беше целувал и мисълта, че човекът, който най-сетне го стори, беше Брейдън, я развълнува повече от всичко друго в целия й живот.